Понякога желанията ни не се сбъдват, губим работата си, разделяме се с партньори, разваляме приятелства. Обикновено си задаваме въпроса: „Защо ми се случва всичко това?“ И губим равновесие, чувстваме се неадекватни, неспособни. Опитайте обаче в такива ситуации да преформулирате по-горния въпрос на: „Какво да направя сега?“ и/или „Как мога да използвам създалата се ситуация?“ А дали създалата се ситуация не е сигнал от подсъзнанието ни, че е време за нещо друго – по-важно за нас в този момент?! Зарежете излишната скромност и поемете по пътя към баланс и хармония от следното правило: Обикнете себе си! Така освен, че ще намалите завишените изисквания към собственото ви Аз, ще го направите и към околните.
А след това:
Дайте си почивка: Изобщо, запомнете, изобщо не е необходимо да бъдете винаги идеални: партньори, родители, професионалисти, приятели. Вие имате правото да се отпускате, да почивате и да посвещавате време на себе си. Свежи, бодри и отпочинали ще бъдете по-ефективни и по-удовлетворени от всичките роли, с които сте се заели.
Сменете позицията: Ако постоянното ви състояние е непрекъснато борба във всичко, сменете позицията. Опитайте да замените активната жизнена роля с по-пасивна или дори пасивна. Тук не става въпрос да се оставите на течението и да приемате смирено всички удари, но разумната доза не е попречила на никого. А ако сте в другата крайност – на прекалена пасивност, действайте, сега е моментът.
Взимайте решенията сами: Много е удобно да се оправдаваме и да обвиняваме за всичко някой друг: родители, началници, партньори. Обаче нашият живот представлява изпълнение на нашите желания. И ако не сте намерили подходящата работа или партньор, може би просто не са ви нужни. И ако не сте се развили професионално или не сте учили достатъчно, не е защото семейството, родителите или децата са ви ангажирали, а защото вашето решение е такова.
