За козунака няма смисъл да се говори! Няма смисъл и да се пише! Той просто се хапва. Сладък, ароматен, мек…
Козунакът е един от символите на празника Великден и е съвременният заместител на Великденския обреден хляб. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци.
В Италия и днес приготвят козунаци под названието „Panetonne“ (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.
Дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“ или „кравай“. Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac – баница с грозде. В румънския език пък е заемка от гръцкото kuzunaki, което означава звънче, в каквато форма са били гръцките великденски козунаци по онова време.
Според традицията великденските обредни хлябове се месят и пекат на Велика събота. Яденето им обаче може да започне чак в неделя, след Възкресение. За всички, които тази година са решили, че козунакът вкъщи ще е домашен, с помощта на приятелите от най-вкусния сайт © Вкуси ме днес предлагаме 10 изпитани рецепти за домашен козунак.
