КАКВА БОГИНЯ ПРИВЛИЧА НАЙ-МЪДРИЯ ЦАР СПОРЕД БИБЛИЯТА
„Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците“ (3 Царе 11:5). Що за божество е, с какво го е привлякла и как са й служили.
В тази и следващата статия са разгледани двете божества, за които е ясно записано, че Соломон е започнал да им се покланя – Астарта и Молох. За по-добро разбиране на значителна част от Писанието, струва си да се знае с какво много израелтяни заменят служенето на истинския Бог.
А цар Соломон залюби освен фараоновата дъщеря много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно. Имаше седемстотин жени и триста наложници. И жените му отвърнаха сърцето му. Когато Соломон остаря, жените му преклониха сърцето му към други богове и то не беше съвършено пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците. Така Соломон извърши зло пред Господа и не Го следваше съвършено, както беше постъпвал баща му Давид. В това време Соломон издигна високо място на Хамос, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Йерусалим. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертваха на боговете си. А Господ се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се отвърна от Господа, Израилевия Бог. Бог му се яви два пъти и му заповяда да не отива след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. Затова Господ каза на Соломон: Понеже това е сторено от теб и ти не опази завета Ми и наредбите, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от теб и ще го дам на слугите ти. (3 царе 11:1-11)
Не само царството на Соломон е разделено. Това е едва началото. Поклонението пред тези божества води до множество следващи наказания над Божия народ в следващите няколко века. Сред тях са пълното унищожаване на Северното царство Израел и разселване на жителите му из Асирийската империя, както и отвеждане на Южното царство Юда в плен във Вавилония.
ИМЕ, ПРОИЗХОД И ЕСТЕСТВО НА АСТАРТА
Астарта и Ваал
Астарта и Ашера
Статуя на Ашера, музей Хехт, Израел Освен Астарта, в старозаветните текстове се споменава и Ашера. Преди откриването на текстовете от древния град Угарит през 1982, се е считало, че Астарта и Ашера са едно и също божество. Вече е известно, че Ашера е представяна като съпругата на главното семитско божество Ел и майка на боговете. (На еврейски с думата „Ел“ е наречен и Богът от Библията, но концепцията за Него е напълно различна и двете понятия не бива да се смесват!). Ашера е позната и с нейните дървени култови символи, наричани също „ашера“, като те са споменати в Писанието най-вече в множествено число – ашери.[4] Въпреки че Ашера и Астарта са различни божества, от библейските текстове има основания да се твърди, че в Израел култът към двете божества често е съвпадал.[5] Не е сигурно дали „Ашерот“ (множественото число на „Ашера“) се отнася до различни местни прояви на богинята Ашера или е начин да се посочат ханаанските женски божества като цяло. Същата несигурност важи и по отношение множественото число на Астарта – „Ащарот“, с което тя също се среща в Стария Завет.[6]
Сред другите народи
Статуя на Ищар/Инана/Ащарт, Месопотамия, 2000 г. пр. Хр. Музей Лувър, Франция Името и култът към Астарта произхождат от Вавилония, където Ищар изобразява вечерните и сутрешните звезди и е двуполово божество. Дори в съседния на Израел Моав, божеството Ащар е идентифицирано с Хамос, който не е женско божество. Под семитско влияние, впоследствие божеството става единствено женско.[7] Афродита (Венера) от град Милос, ок. 150 г. пр. Хр. Музей Лувър, Франция Служенето на Астарта се е разпространило в почти целия ни познат древен свят, макар и под различни имена. Например, Херодот твърди в Historia, I, 105, че най-старото познато светилище в Аскалон е на Афродита Урания (небесна). Както и други по-късни писатели, той уеднаквява почитаната във Финикия и Филистия Астарта с Афродита (която пък е уеднаквена в Рим с италианската Венера). В Египет е почитана под името Изида, в Арабия – Аттар.[8]
Още по времето на Самуил, народът му заявява: „Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.“ Стремежът на израелтяните да са както другите народи изглежда бива посрещнат от Соломон и чрез въвеждането на култа към Астарта.
Астарта в Библията
Широко възприето е, че името „Ащорет“ е с изменени гласни според думата „Бошет“ („срамота“). Това е термин, използван вместо името на Ваал в текстове като Осия 9:10, Йеремия 11:13. Такова заменяне се среща и в някои лични имена, например, „Иш-Баал“ („Ес-Ваал“ в българските преводи) от 1 Летописи 8:33, 9:39 е наречен Иш-бошет (Исвостей) във 2 Царе 2:10.12 и др. В Стария Завет намираме единственото число „Ащорет“ само в 3 Царе 11:5, 33 и 4 Царе 23:13.[9] В 3 Царе 11:5, 33 и 4 Царе 23:13.[10] Астарта на колесница (монета от Сидон) Тя е окачествена като богинята и „гнусотията“ на сидонците“. Определението намира подкрепа и извън библейските текстове. Филон от Библос я определя като най-значителната богиня от финикийския пантеон. Лукиан Самосатски, живял през II в. пр. Хр. също я определя като божество на сидонците. За главен култов център се счита финикийският полис Сидон, а царете му са върховни жреци при жертвениците на Астарта. За набиране на средства за посветените й храмове и за привличане на нови нейни поклонници, там има специална група жреци, които се занимават с т.нар. свещена проституция. Сред различните народи Астарта е почитана главно като богиня на природните производителни сили. Тя е „великата майка“, богиня на възприемащия и раждащ принцип, на зародилия се и покълващ живот.[11] Следи от това отношение намираме и в Стария Завет. Във Второзаконие 7:13; 28:4,18, малките агнета са наречени „Ащарот“ на стадото.[12] На нея са посвещавани дървета, реки, извори и кладенци. В Ханаан, например, се срещат имена на кладенци като Ваалат-Вир (Исус Навиев 19:8), т.е. кладенецът на Валаат (Ащорет). Също в Ханаан е почитана и като богиня на луната, дарителка на благодатната за растежа на растенията роса. Като богиня-майка, тя бди над тези, които я почитат и изтребва всички, които застрашават поклонниците й. Така тя става богиня на града и държавата, закрилница на царе и водачи. Призовават я във време на опасност за помощ срещу враговете, посвещават й военните доспехи на победените. Ето защо тя основателно бива считана и за богиня на войната.[13] Като такава присъства и в библейски тектове. В 1 Царе 31:10 оръжията на убития Саул са занесени от филистимците в храма на Астарта.[14]
Оръжията му положиха в храма на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Ветсан. (1 Царе 31:10)
КАК СА СЕ ПОКЛАНЯЛИ ИЗРАЕЛТЯНИТЕ НА АСТАРТА
Археологическите данни и библейските пророци
Kерамичен олтар на Астарта, Палестина, хълм Нево ок. 800 г. пр. Хр. Археологическите разкопки при Гезер, Ерихон, Ветсемес, Мегидо, Ветсан и Тел Беит Мирсим дават информация за поклонението към Астарта в старозаветния Израел. Култът е въведен в Ханаан от най-ранните семитски преселения в региона. Обикновено поклонението се извършвало на високи места и почти винаги имало пещери под тях или наблизо. Подреждане на камъни също било обикновено откривано на тези високи места. Един от тях е символизирал женското божество, а друг – нейния мъжки другар. Камъните били груби и изглежда подравняването им е било забранено. Олтар от същия вид почти във всички случаи е наличен. Жертвените отпадъци показват, че там е имало приношения на крави, овце, елени и кози. Но също и на хора. Жертвоприношения на деца са особено ясно засвидетелствани от археологическите данни. Кръв се е стичала от мястото на жертвата по канал в скалата и е стигала до божествата, намиращи се в скалата под високото място. Там Астарта е била символизирана от малки плочи, направени така, че да подчертават майчинските й функции. Каменните основи понякога имали фигурки на божеството. Често е имало смесица от различни култове при едно и също светилище.[15] Реакцията на много от библейските пророци срещу поклонението на Ваал и Астарта, показват различни форми на почитание по тяхно време, които може би говорят за практики, въведени от Вавилония. Свещената употреба на свинска кръв (Исая 65:4, 66:3), вероятно е вариант на култа, подобен на този в Кипър, където свине са били считани свещени за Астарта.[16]
Небесната царица
Много възможно е Астарта да е „небесната царица“, спомената в Йеремия 7:18; 44:17,18, на която жените месят тесто, за да правят пити и израелтяните, преселили се в Египет, кадят и й принасят възлияния.
Децата събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица и да направят възлияния на други богове, за да Ме разгневят. (Йеремия 7:18) Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия: „Колкото до словото, което ти ни говори в Господнето име, няма да те послушаме, а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме. Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад. А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правихме млинове по нейния образ и ѝ правихме възлияния?“ (Йеремия 44:15-19) Както беше споменато, Херодот пише за „небесна Афродита“ в Аскалон, което е нейно по-късно име във Филистия. Римски автори наричат картагенската Астарта „Юнона небесна.“ Филастриус, епископът на Бресциа, пише дори в края на IV в. в произведението си „За всички ереси“: „Има и друга ерес сред юдеите, които почитат царицата, която провъзгласяват ту за Фортуна на небето, ту пък в Африка я зоват небесна“ (De haeres,16).[17] За отбелязване е в случая, че дори Йеремия не успява да даде достатъчни доводи на израелтяните в Египет за това да престанат да служат на Небесната царица. Наказанието от Яхве за идолопоклонството не бива прието като стойностен аргумент, понеже те са отчели, че докато са служели на Небесната царица в Юдея, поколения наред са имали благополучие; а щом са спрели, са били лишени от всичко. В книгата на Йеремия е особено подчертано, че това поклонение се извършва най-вече от жените – преселнички и обвинението на пророка сякаш е отправено основно към тях. Вероятно женският характер на божеството е една от психологическите причини за това поклонение.
Като богиня на плодородието, притежаваща едновременно чертите на нежна майка и воюваща закрилница, Астарта е силно притегателен образ. Разпространена навсякъде из Ханаан, както и сред околните близки и далечни народи, тя е особено привлекателна за израелтяните, които желаят да са като всичките народи. С помощта на цар Соломон, този техен копнеж е трайно задоволен. Заедно с Ваал, към Астарта е най-често срещаното поклонение пред други божества сред израелтяните. Векове наред това явление е основната причина за Божия гняв и наказание.
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ (Можете да се отписвате!) [1] Пиперов, Б. (1957-1958). Ваал и Астарта у старозаветните писатели (историко-екзегетическо изследване). Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, VII (XXXIII)(8), 303/25 [3] Пиперов, 296/18, 298/20. [4] David Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press, “Asherah” [5] Пиперов, 303/25-305/27. [6] David Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary, “Asherah” [7] Sayce, A. H. (1939). Ashtoreth. In J. Orr (Ed.), International Standard Bible Encyclopedia Online [8] Пиперов, 298/20-300/22 [9] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary, “Ashtoreth” [13] Пиперов, 296/18-303/25 [15] Chance, H. J. (1932). The worship of Astarte in Palestine during the Old Testament period (Unpublished doctoral dissertation). Boston University, Boston, MA. p. 76
