Позитивите за икономиката на България от присъединяване към еврозоната са както краткосрочни, така и дългосрочни. Те ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II). Това са част от изводите в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), в който се анализират ефектите за българската икономика от присъединяване към ERM II и еврозоната. Той е изготвен с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.
Какви са ползите за икономиката?
На първо място като положителен ефект се изтъква повишаването на кредитния рейтинг на държавата, което според експертите на ИПИ ще се случи още с влизането в „чакалнята“ на еврозоната (ERM II). А допълнително повишение обичайно има и при приемането на еврото, пише в доклада. Като последица от вдигането на рейтинга може да се очакват по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите, както и осигуряване на по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции в икономиката.
По-важното следствие е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи, пише още в анализа. Влизането в ERM II ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 до 2007 г., беше най-доброто за растежа на България.
За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещу бъдещи кризи (например 700-милиардният Европейски механизъм за стабилност, Единният механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпът до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.
Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП на България и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лв. ще останат в българските фирми.
Отделно, присъединяването към еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и гражданите от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.
Митовете около членството в еврозона: силно преувеличени или несъстоятелни
