68 години след декларацията на френския министър Робърт Шумън мечтаем за единен европейски субект, който да има думата в международните отношения – коментира политологът Първан Симеонов по повод 9 май – Денят на Европа и Денят на победата.
По думите му българите успешно съчетават близките чувства с Русия със задълбочената европейската интеграция за разлика от много други народи. Той поясни, че по данни на „Галъп интернешънъл“ българите, трайно през годините, формират едно от най-проевропейски настроените общества.
„Истината е, че понякога в такива бурни и не особено приятни исторически моменти като този, именно прагматизмът, именно здравото стъпило на земята отношение е ценност. Именно такива като нас, които знаят и едното и другото, са ценни. Такива, които могат да си говорят с всички. Затова 8 и 9 май може би освен в социалните мрежи и за някои малобройни агитки са по-скоро поводи да говорим за важните неща, отколкото да се караме за тях“, обясни той.
Първан Симеонов допълни, че в последната една година има укрепване на авторитета на ЕС, като доверието в него достигна нива от близо 60%.
Това означава, че няма драматични колебания в Общността, както и че в българските очи европейските кризи са останали по-назад, каза още политологът.
Обичайно високо доверие в ЕС
В последната година и половина доверието в обобщения образ на Европейския съюз възстанови позиции, след като през 2016 г. трайно беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 г. около и над 60% от българите споделят доверие в ЕС, докато недоверието се движи около около 30%. Конкретните числа сега са 58% доверието, а 31% недоверието.
Така българите остават подчертано проевропейски настроени. През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани кризи в устоите на ЕС. Такава например беше референдумът, с който Великобритания реши да напусне ЕС.
Влияние вероятно оказва и по-общото противоборство между Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен рейтинг, макар и не в познатата степен. А през 2017 г. доверието в ЕС укрепна – вероятно и във връзка с победата у нас на политически сили, считани за ориентирани в по-голяма степен към Запада.
През 2017 г. пък в няколко ключови за Европа избори надделяха опциите „за“ Европа и това подобри картината на общественото мнение. Допълнително влияние оказва и европейското председателство, което допълнително насочва вниманието ни към европейските дела.
Всеки трети приема комунизма за приемлив
„Галъп интернешънъл“ зададе два провокативни въпроса, за да провери степента, до която тоталитарните идеологии и практики са възприемани. Въпросите са най-общи и целят единствено да покажат генералните нагласи.
Мнозинство от 72% изцяло отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и подобни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са приемливи, а 3% ги намират за изцяло приемливи.
Най-възрастните у нас, респ. последователи на БСП, изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Една трета от българите смятат, че някои неща от тези идеологии и практики са приемливи, а други не. Все пак повече са тези, които изцяло ги отхвърлят – 44%. 6% пък изцяло ги приемат.
Като цяло следва да се отбележи, че комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките. Например, мнозинство от над половината от привържениците на БСП, респ. по-възрастните хора у нас, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики.
