ДА НАХРАНИМ, ГАНО, ГОВЕДАТА
Хвърлих един поглед на оная идиотщина, наречена парад, а след това слушах как държавният глава държи „емоционална реч“, в която ожали състоянието на армията у нас.
После взе да плещи някакви тъпотии за храброст, свобода, копия, и накрая ни заплаши с повторение на ужасите от Първата световна война. Тази гергьовско-паникьорска храброст се сипеше на фона на някаква „морална криза“, която била „факт“. Демек, всите сме грешни и всите ке умрем!
Похапнах от този недопечен философски тюрлю- гювеч с елементи на тревожно разстройство и се озадачих. Да се срамуваме ли, да слагаме противогазите ли или да хващаме копието?
Речописците на Радев познават българската душевност. Тревожният, хленчещ, възмутен президент е точно огледало на народните настроения, люшкащи се объркано от усещането, че сме вечно под обсадата на някакви големи, мистични и неконтролируеми феномени – „тежестта на историята“, „кръстопътя на географията“, „моралната криза“ и тем подобни тинтири – минтири.
Така позициониран като излъскана плоскост без никаква лична отговорност, Радев лесно бива припознат като „един от нас“ и обикнат като някой, който не си придава важност, но все пак е бащински загрижен за клетото, изстрадало племе.
Както отбелязах по- горе- евтини номера от селски вечеринки…
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
