In the middle of nowhere!
В следващите редове ще обърна внимание на нашата примиримост към посредствеността. Много често ми се случва да чувам реплики произлезли от действията на околните като: Те не го правят за лошо Имат добри намерения Толкова си могат Не обичат да се забъркват в неприятности То държавата ни е такава Не твърдя, че като се заеме неангажираща позиция или поведение това ще е фатално за личността. Просто в един момент това поведение се превръща в начин на живот. Човек свиква да застава в тази по-малко опасна позиция с цел да се предпази и „да не се набива на очи“. Някой ще се запита кое е страшното от това, а още по-лошото е, че може да го намира за нормално, защото нали са казали „преклонена глава сабя не я сече“. Така лека-полека, човек се обезличава и изпада в сянка. Губи и своята идентичност, тежестта на характера си, който се е виждал преди. Това превръща човек в „безгласна буква“.
