Поколението на милениалите, за разлика от своите родителите и особено от бабите и дядовците не са обсебени от желанието да правят секс и са предразположени към въздържание, а от осем един признава, че на 26 е все още девствен – сочи изследване по проекта „Следващата стъпка“ на департамента за образование към University College London – съобщава Telegraph.
Драстичния скок в броя на младите хора, които не поставят секса сред своите приоритети – вероятно заради „страха от интимност“ или може би поради влиянието на социалните медии – твърдят сексолозите.
В изследването са били включени 16 000 млади англичани, родени през 1989 и 1990 и наблюдавани откакто са навършили 14 г.
Интервютата с тях, проведени през 2016 г. , не разкрили особени диспропорции в отношението към въздържанието в сравнение с предишни поколения. Но станало ясно, че един 20 признава, че никога не е правил секс към датата на анкетата.
Психоаналитикът Сузана Абси от агенция Balint Consultancy коментира: „Милениалите са възпитани в култура на хиперсексуалност, която подхранва страховете и опасенията от интимността. В тази култура жените винаги са навити с красивите си фигури, а мъжете перманентно са в ерекция. Това е нещо, което плаши младите хора“.
Тя обяснява, че „мъжете се опасяват да не бъдат унижени и подигравани, ако не успеят да се справят точно според тези представи за мъжественост, като най-сериозните опасения са да не бъдат бламирани в социалните мрежи“.
Проф. Стив Маккай от Lincoln University на свой ред обяснява, че резултатите от изследването може и да са още по-тревожни, защото много от участниците в анкетата просто са отказали да дадат конкретен отговор на въпроса „девствен/а ли сте“.
„Ако допуснем, че тези, които са предпочели да не дадат отговор са всъщност все още девствени, това означава, че всеки шести не е правил секс до 26 г.
Изследването също така разкрива, че с възрастта все по-малко млади хора имат постоянен сексуален партньор, като 90% от тези, които са загубили девствеността си са го направили педи да навържат 19 г.
Проектът „Следващата стъпка“ стартира през 2004 и той включва мониторинг на поведението на млади англичани от държавни и частни гимназии.
Изповедта на Алиса (Райли) извън страната на чудесата
В една минута има 60 секунди. В един час има 60 минути. В един ден има 24 часа. Това е времето, за което земята се завърта около оста си. Годината има 365 дни или 366, ако е високосна. Това е времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето. Веднъж в годината тя достига до деня, в който сме родени и така остаряваме бавно. Животът ни е маркиран от годините и така си поставяме предизвикателствата и сроковете, които искаме да постигнем. А на живота изобщо не му пука за нашите планове и нашите цели.
Когато бях на 9 г. си казах, че когато стана на 26 г. ще се омъжа. Но като тийнейджърка опитът ми с мъжете бе катастрофален и затова си промених решението и си казах, че всъщност не искам изобщо да се омъжвам. На 18 г. бях тотално разочарована, не вярвах в брака, но бях отчаяна, че нямах гадже. Защото исках да правя секс. На 20 най-после щастието ми се усмихна и се запознах с едно момче, но след две седмици той просто изчезна и повече не го видях. Нито пък ми се обади.
После прочетох в някакъв блог, че ако жените не се омъжат до 25, след това шансовете им намаляват драматично и затова си поставих за цел за си намеря мъж, преди да ударя четвърт век. Какво ли не опитвах – борси за запознанства, чат в социалните мрежи, купони, барове, свалих си всички приложения за самотни души, но така и щастието не кацна на рамото ми – нищо, пълна суша. Второ гадже така и не намерих. Така разбрах, че на живота изобщо не му пука за нашите срокове и планове, а когато става въпрос за любов – той е безкомпромисен.
Миналата седмица прочетох в британските вестници, че един от 8 англичани до 26 години също като мен все още не е правил секс и е девствен. Реших да разкажа моята история в социалните мрежи, след което моята изповеди се появи в дузина издания. Освен в Sunday Times и Telegraph, получих покани за участия в 3 радипрограми, дадох интервю в два сутрешни ТВ-блока, а вчера получих ангажименти и за следващата седмица.
След като не успях в секса, сега ставам известна – макар и за кратко. Но така е в живота – човек не му върви в едно, но успява в друго.
Днес Земята стигна до деня, в който за 27-ми път обикаля около Слънцето, откакто съм се родила. Вече съм на този свят 9861 дни, 236 664 часа, 14 199 840 минути, 851 990 400 секунди. За това бях решила да постигна доста неща, но животът се разви по друг, неочакван начин. Животът напълно нехае за моите планове. Но аз разбрах, че вместо да мечтаеш, най-добре е да изиграеш умно картите, които са ти дадени от съдбата. Това е най-важното.
Ако ме срещнете в заведение и успеем да завържем разговор, ето какво вероятно бихте могли да научите за мен и за това как възприемам света наоколо.
Като тинейджърка си казвах, че нямам късмет с момчетата, защото съм грозна и непривлекателна. Или просто не съм секси. Но сега мога да кажа, че това не е вярно. Изобщо не съм грозна. Всъщност съм доста симпатична и дори чаровна. така че съм девствена просто заради лошо стечение на обстоятелствата. забелязвала съм похотливи погледи, била съм обект на еротичен интерес, получавала съм и мръсни предложения, но бях прекалено стеснителна и въздържана, за да предразположа досаттъчно момчетата, за да не поискат истински.
Пък и честно да си кажа, харесваха ме само момчета, които не ми бяха особено приятни и които аз не харесвах. Така че ми липсваше мотивацията да премина през червената линия.
Когато влязох в университета мисълта, че съм още девствена, започна да ме паникьосва. Казвах си, че съм най-нещастната жена на Земята, която не познава какво е интимност отвъд няколко плахи и неопитни целувки. Но вече бях пораснала и постепенно загубих интерес към милолетните приключения и не бях склонна да си легна с някого за една нощ. Всъщност търсех най-напред приятел, сродна душа, а не сексуален партньор. Докато в един момент реших категорично: искам любов, не искам само секс.
И ето ме сега, започвам 27, но все още съм девствена. Понякога се питам: „Дали не съм прекалено стара са секс?“ Но след това си казах: няма как да си поставяш срокове за нещо, което просто ти е писано и ще се случи, когато съдбата реши. Макар днес да няма нищо по-лесно от това намериш секс (той е просто навсякъде), става все по-трудно да намериш секса, който търсиш и би искал да изпиташ.
Дори и ние, 20-и-кусур-годишните имаме предпочитания и причини да искаме нещо по-така. Една приятелка скачаше от една катастрофална връзка в друга, беше отчаяна, че няма да намери любовта, но на 25 най-накрая щастието й се усмихна и ето че тя среща мъжа на живота си. Аз също срещнах едно страхотно момче, най-нежната душа, която съм срещала. И тъкмо когато най-после взех трудното решение се оказа, че той изобщо не се интересува от момичета.
Все повече са младите хора, които не се чувстват достатъчно самоуверени и опитни, за да разговарят с другия пол. Това като че ли се налага като доминираща тенденция на нашата дигитална епоха. Посвещаваме цялото си време да си направим селфи и да качим своя снимка в социалните мрежи или в борсите за запознанства, но сме изгубили рефлекса си да се доближим до някого и да му кажем, че го харесваме и искаме да излезем и да поговорим. Вероятно се страхуваме от това как ще ми приемат или как ще реагират на нашето истинско „Аз“ – не онова, което създаваме за себе си в социалните мрежи. И най-вече – страхуваме се от неуспеха.
По ирония на съдбата, считат нашето поколение за „хипер-сексуализирано“ и според статистиката милениалите формират 60% от трафика в Pornhub, а десетките приложения за запознанства за смартфон и таблети означават, че може да си намериш гадже само с едно движение на пръста по дисплея. Да, сексът е навсякъде, натрапчиво достъпен и лесен, но любовта я няма, липсват емоциите, изчезна романтиката.
Какво, толкова ли искаме: малко повече внимание, нежна дума, приятен разговор, сантиментална музика, преди да се съблечем пред някого!
Дори и онези, на които не е чужда идеята за „случайния секс“ си мечтаят за истински, разтърсващ флирт и умен диалог, вместо грубите сексуални намеци, постнати с поредното дигитално приложение, емотикони и емоджита.
Днешната култура на свалката, въпреки че е сексуализирана както никога, по-скоро ни дистанцира, отколкото ни приближава към секса и физическия контакт.
Сексолозите твърдят, че са обезпокоени от статистиката, според която все повече хора правят секс, като същевременно изпитват страх от интимността. Аз не съм съгласна с тях. Младите днес не се страхуват от интимността в смисъл как ще се представят и дали няма да се изложат. Младите се опасяват, че не могат да намерят подходящ партньор, сродна душа, своята половинка. Никой не може да упреква младите за това, че правят различен избор от този, който са правили преди тях другите поколения – имам предвид избор и в двете посоки – както за безразборен, така и за консервативен секс.
И не на последно място – аз не оценявам себе си според моя сексуален живот или липсата на такъв. Дори смятам, че това няма никакво значение за самочувствието ни. Наскоро прочетох в един блог нещо много умно: „Независимо дали правиш секс или не, няма никакво значение за това дали си готин или напротив“.
Да, понякога се безпокоя, че може и да не намеря моята половинка, мъжа на мечтите или че липсата на опит може да провали връзката ми. Но съм твърдо убедена, че всеки трябва да преследва важните неща в живота, както намери за добре. За мен сексът е нещо, което искам да бъде истинско и неповторимо и ще го постигна, дори това да ми коства повече време от това, което съм си планирала.
