БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ
Ако Боян Петров носеще телефона „inReach“….
Ако алпинистът носеше устройството за комуникация спасителните екипи много по-бързо щяха да получат шанса да се ориентират къде се намира и бързо да се опитат да му помогнат
18 Май 2018 00:05
0
принтирай
|
текст
Боян Петров не успя да спечели и тази битка. Планината този път не го пусна по пътя обратно надолу.
Той реши сам да атакува върха, съзнавайки прекрасно какво може да му се случи. Ако можеше по някакъв свръхестествен начин да се свърже с нас, със сигурност би забранил на близки, познати и фенове да съжаляват за него. Нищо чудно, че роднините му и сега остават на крака и не спират да повтарят, че техният любим човек е останал там, където винаги е искал да бъде.
Извън философските разсъждения остава въпросът какво точно се е случило с великия ни алпинист по пътя нагоре на хималайския осемхилядник Шиша Пангма.
След публикуването на всевъзможни версии на този етап най-достоверна изглежда тази, според която Петров е пропаднал в пропаст, покрита със сняг
Един от най-опитните шерпи, помагащи на алпинистите от чужбина да покоряват Шиша Пангма, смята, че това се е случило някъде между Лагер 3 и самия връх. Точно там планината предлага смъртоносни капани за своите гости и най-лекото отклонение от маршрута може да се окаже фатално.
Само че отклонението от маршрута не бива да бъде смятано за огромна грешка, времето там може да се влоши внезапно и да да намали видимостта почти до нула. Вятърът, снегът и мъглата силно ограничават възможността на алпиниста да се движи по уж безопасния маршрут нагоре.
Истината е, че Боян Петров тръгва към върха точно в такова лошо време и като нищо може да е попаднал в ледена цепнатина, от която няма излизане. След неговото изчезване започна дискусия какво точно е накарало Петров да пренебрегне собствената си сигурност и да атакува върха при крайно рисковани метеорологични условия.
Пред „168 часа“ организаторът на фаталната експедиция Мохан Ламсал обясни, че Петров е поел риск с времето. Според него идеята на Боян е била през цялото време да действа соло, без да ползва шерпи, въжета или допълнителен кислород.
На практика това не е новост в мисиите на българина, тъй като той по принцип е предпочитал да се катери сам, за да следва собственото си темпо.
При подобно катерене обаче се увеличават многократно рисковете и когато не може да разчиташ на чужда помощ, би трябвало да си максимално сигурен в своите възможности и външните фактори. И все пак Боян Петров тръгва към върха, въпреки че времето е лошо и останалите членове на експедицията предпочитат да изчакат подобряване на атмосферните условия. Мохан Ламсал има обяснение за поетия от нашия алпинист риск.
„Бързаше, защото го чакаше експедиция към Еверест, организирана от нас. Боян беше включен в нея. Планираше на 3 май да атакува върха, на 4 май да се върне в Лагер 2 и на 5 май да слезе“, твърди организаторът на последната за Боян експедиция.
В тази връзка Мохан Ламсал не обвинява, а единствено съобщава факти, за да бъде сглобена цялостната картинка. Той няма обяснение защо българинът предприема соловата си мисия, без да вземе сателитния си телефон.
Един от най-известните алпинисти в света обяснява точно какво усилие изисква носенето на иначе много важната за живота на алпиниста техника.
Италианецът Симоне Моро изчислява, че ако сателитният телефон тежи 300 грама, то те се умножават по 10 000 стъпки, което от своя страна излиза 3 тона допълнително усилие.
Моро признава, че и той самият е правил компромиси с екипировката си – слага си по-леки обувки, тръгва с по-малко гориво и дори изоставя допълнителния чифт чорапи. Но винаги взема със себе си сателитен телефон и резервни батерии.
50-годишният италианец категорично подчертава, че не смята за грешка решението на Боян Петров да не вземе със себе си устройството за комуникация. И признава, че шансовете за оцеляване на Боян Петров можеха да бъдат много по-големи, ако беше взел в багажа си друга техника, която набира все по-голяма популярност сред алпинистите.
Става дума за устройството „inReach“, което тежи 100 грама и може да предава съобщения за помощ. Благодарение на него спасителните екипи много по-бързо щяха да получат шанса да се ориентират къде е алпинистът и евентуално да се опитат да му помогнат.
Словосъчетанието „Ако беше взел модерната джаджа, щеше да е друго…“, в случая изглежда крайно неуместно, защото в планината няма „ако“. Всичко се случва и никой не може да бъде максимално подготвен за опасностите.
Нови правила за сигурност Преди броени дни се разбра, че Китай въвежда нови правила за допускане на алпинисти до Еверест, като всеки от тях се задължава да бъде придружаван от шерп, който да му помага в тежките моменти.
Водещи алпинисти у нас се обявиха против новите мерки за сигурност при изкачването на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м). Те са категорични, че шерпи се използват при комерсиалните експедиции, а не при чисто алпинистките изкачвания и при по-трудните маршрути.
Това изискване може да попречи на българина Атанас Скатов, който преди дни стъпи на 6-ия по височина връх в света Чо Ою, да осъществи планираното за близките дни изкачване на Еверест без кислород и без чужда помощ.
„Още преди година бяха предупредили всички фирми, че искат на Еверест за всеки клиент да има шерпа В момента, покрай инцидента на Шиша Пангма с Боян Петров още повече се стреснаха и затягат нещата, защото на моята експедиция до Чо Ою също почина едно младо момче. И те са сигурни, че искат да вкарат за Еверест едно към едно съотношение шерпа с катерач, а за Шиша Пангма и Чо Ою на двама участници минимум един шерп“, поясни Скатов пред БНР.
„Темата е сериозна и не мога набързо да я коментирам, още повече, че не съм запознат с детайлите по нея – обяви председателят на Българската федерация по катерени и алпинизъм Петко Тотев. – Подобни изисквания винаги е имало, т.е. към експедициите да има прикрепен персонал, който да работи до базовия лагер. Преди години се опитаха да ги въведат и за Монблан (б.а. – най-високия връх в Алпите, 4810 м).
Това са последици от начина на развитие на експедициите и не е учудващо. Мерките обаче няма как да засегнат алпинисти, които искат да правят постижения. Например на южната стена на Анапурна не си представям експедиция, която е едно към едно катерач и шерпа. В по-ранния период на алпинизма на един маршрут се допускаше само една експедиция. В момента по класическите маршрути на Еверест се събират стотици хора“, допълни Тотев, който през 2004 г. стана седмият българин, стъпил на Покрива на света.
В подобна посока бе коментарът и на неговия заместник в БФКА Николай Петков, който е единственият български алпинист, обходил и трите ръба на Еверест и участник в двете национални експедиции през 1984 и 2004 г.
„За съжаление не съм запознат с този въпрос, но предполагам, че мерките ще важат само за комерсиалните експедиции. Поначало не съм привърженик на подобен тип експедиции, приемам, че това не е форма на алпинизъм. Лично аз никога не съм ползвал шерпи за придружаване. Те се наемат от хора, които не могат самостоятелно да решават алпийски проблеми.
Това са гид услуги във високата планина и тогава ти се явяваш клиент на фирмите като турист. Все още обаче не всичко на Еверест е превърнато в екстремна туристическа дестинация, тъй като има много маршрути, които не са посетени масово.“
Запитан как БФКА ще почете Боян Петров Тотев обяви, че ще предложи Деня на предизвикателството, който всяка година се отбелязва в София през есента, да бъде посветен на изчезналия под връх Шиша Пангма български алпинист.
„Въпреки че изкачването на Боян не бе организирано от нас, след първите информации за изчезването му ние веднага решихме от аварийния фонд да преведем 50% по сметката, която бе открита от жена му. Наясно бяхме, че това е много малка сума, както бяхме наясно и какво следва от едно такова изчезване, но все пак искахме да подпомогнем най вече семейството му и спасителите, които се опитваха да го намерят“, обясни още Тотев.
