След завършването си заминава за Италия, където записва специализация в академията „Санта Чечилия“ в Рим. По-късно подписва тригодишен договор с операта La Scala, където са и първите й публични изяви.
След редица награди в престижни световни конкурси, тя е поканена да се завърне в България и да пее Софийската народна опера. Завръща се у нас и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години, като паралелно не спира да гастролира по света.
След редица награди в престижни световни конкурси, тя е поканена да се завърне в България и да пее в Софийската народна опера. Завръща се у нас и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години, но паралелно не спира да гастролира по света.
От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, а от 2000 г. е доцент.
В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера.
Късметлийка съм, защото цял живот съм правила това, което съм искала, което съм можела и по-голям късмет от това няма – казва пред БГНЕС през 2014 година Ангелакова.
Ангелакова споделяше, че за да прави човек това, което е необходима вярата.
„Дори и човек да има възможности, ако не вярва във възможностите си, той не би ги реализирал, не би стигнал до крайната цел“, каза оперната прима. През целия този път, тя признаваше, че е имало моменти когато оптимизма и вярата са били поставени на изпитание, но тук отбелязва и другия късмет, който е имала. „Може би е това, че съм имала силен характер и съм успявала да се преборя. Докога ще видим!“,- каза световната дива.
Христина Ангелакова ще се запомни с блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от „Италианката в Алжир“ на Росини, Маделон от „Андре Шение“, Графинята и Полина от „Дама Пика“, Марфа от „Борис Годунов“, Ахросимова от „Война и мир“, Дуеня от едноименната опера на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция“ от Бритън и др.
Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум“ от Александър Йосифов, „Хан Аспарух“ от Ал. Райчев, „Саламбо“ на Веселин Стоянов. Паралелно с дейността си в България, тя направи и авторитетна международна кариера, отвела я до сцените на миланската Ла Скала, Римската опера, „Дойчеопер“ – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина…
Тя има почетно звание „Комендаторе“ на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия.
През 2015-а тя бе наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.
Поклон пред паметта й!
