Тихомир Димитров създава Space Academy, в която деца на 8 до 12 години изучават за космоса неща, които са направо тера инкогнита за повечето възрастни.
Мечтата на Тихомир е да полети в космоса.
Да си на 10 и да повярваш, че може да литнеш в космоса…
„Това не са голи мечти, а реална възможност, – казва Тишо. – Важното е да има кой да ти подаде ръка, да те поведе в чудния свят на космическата наука и да те вдъхнови.” И да имаш млад и симпатичен космически човек за учител като Тихомир Георгиев. Той не е от хората, които като деца са лягали и ставали с мечтата да полетят в космоса, но затова пък сега вдъхновява други деца да следват смело мечтите си.
Създател е на Space Academy – програма, в която деца на 8 до 12 години изучават за космоса неща, които са направо тера инкогнита за повечето възрастни. Насърчава възпитаниците си да вярват, че ако са амбициозни и целеустремени, утре някой от тях може да е третият български астронавт, да изстрелва ракети или да е част от колонизаторите на други планети. Децата се прилепват към него като към магнит. Тихомир Димитров е учителят-мечта – харизматичен, ведър, позитивен, комуникативен и сладкодумен, а децата се заразяват от вълнението, с което говори за голямата си страст – космоса.
От 3D компютърните герои до „Кюриосити”
Името никак не му подхожда – не е нито тих, нито мирен. „Не го свърта на земята тоя Тихомир”, шегуват се за него приятелите му. Преди 2 години обаче и през ум не му е минавало, че ще го връхлети страстта по космоса. Като тийнейджър е запален по компютърните игри и мечтае да ги разработва. Завършва бакалавърска степен по информатика в University of Indianapolis – един „много як” университет в Щатите. „Разбрах, че не ставам за програмист, завърших това образование, но страстта ми по това време бяха графичният дизайн и компютърните герои”, признава Тихомир.
След завършването той се връща в България и започва работа в компания за разработка на компютърни игри като дизайнер на 3D компютърни герои. Работи няколко години до лятото на 2012-а година, когато в един летен ден засича в новините вестта, че марсоходът Curiosity (на български „Любопитко”) е кацнал на Марс. „Толкова много ме изуми това, което прочетох, че започнах да се ровя в интернет като един Любопитко какъв е този марсоход, кой го е построил, как е кацнал, къде се намира Марс”, споделя Тихомир.
Приключения за космически кадети
Буквално за 2-3 месеца той се научава как се прави уебсайт и създава на адрес humansinspace.org космическия сайт The Human Adventures in Space Exploration, или „Приключенията на човека в изследването на космоса”. „Много ми беше интересно и щом научех нови неща, пишех статии за тях”, казва Тишо. Това продължава една година, той се свързва с екипа на в. „Телескоп” и пише статии за него.
Един ден от колега в офиса си с изненада научава, че в България има сериозна космическа програма. „Не можех да повярвам, – казва Тишо. – Тогава за пръв път научих за Райчо Райчев и програмата „Космически предизвикателства”. Беше велико – 9 седмици да си кадет в тази програма.”
Тихомир е ръководител на един от 4-те проекта – създаването на малък безпилотен самолет, който кадетите пускат да лети в кв. Младост. Тогава вижда наживо и първия астронавт – Паоло Несполи и научава интересни неща, които го вдъхновяват още повече. Завършва като първенец на програмата и от края на 2014 г. се посвещава изцяло на новата си страст.
Следваща цел – НАСА
По време на курса разбира за друга програма – Space Studies („Космически науки”) на Международния космически университет и НАСА. Седалището на университета е в Страсбург, Франция, но тази програма всяка година се провежда през лятото в различни държави. През 2015-а е в Щатите, през 2016-а в Йерусалим, през 2017-а в Корк, Ирландия и тази година ще бъде в Делфт, Холандия.
На пулта на шефа на управление на полетите в космическия център „Джонсън” в Хюстън, Тексас.
Тихомир е приет с почти пълна стипендия за курса през 2015 г. В писмото си до ръководителите на програмата разказва за различните онлайн курсове, които се предлагат безплатно от някои университети, и които е посещавал. „Покрай тези курсове се бях запознал с много готини преподаватели, – разказва Тишо. – Един от тях беше астрономът Майкъл Браун, той живее в Калифорния, беше направил много хубав онлайн курс за Слънчевата система и аз от дума на дума се запознах с него.”
От 2000 до 2005 г. ученият Майк Браун открива 4 тела в далечните краища на Слънчевата система с помощта на телескопи на Хаваите. Едно от тези тела се казва Ерида, което е голямо колкото Плутон. Вследствие на неговите открития Слънчевата система е трябвало или да стане от 13 планети, или да махнат Плутон. През 2006 г. Международната астрономическа общност решава второто и на Браун се пада честта да е човекът, „махнал” Плутон.
С учения Майкъл Браун, който „маха” Плутон от Слънчевата система.
Приключение, което променя живота му
През лятото Тихомир си взема 3 месеца неплатен отпуск и заминава за Щатите. „Беше ми първото ходене до там и все едно попаднах в една паралелна вселена”, споделя младият мъж. Той се запознава с хора от цял свят, свързани с космоса. Обикаля всичките центрове на НАСА, запознава се с шефа на НАСА, с Бъз Олдрин – втория човек, стъпвал на луната, с Рик Армстронг, син на Нийл Армстронг, първия астронавт, стъпил на Луната и с много други астронавти.
– С Рик Армстронг, син на първия астронавт, стъпил на Луната – Нийл Армстронг.
Програмата е в Охайо, но курсистите посещават и космическия център във Вашингтон, пътуват до Хюстън, Кливланд и Калифорния. „В началото директорът на програмата Space Studies Джон Конъли започна с обръщение към нас, че тази програма ще промени живота ни. Тогава не го взех много насериозно, но се случи точно така”, казва Тишо.
Един месец слушат лекции в Охайо на хора от НАСА. Цялата наука за космоса е представена в 60 лекции. Във втората част всеки от курсистите избира в коя от общо 7 области да съсредоточи усилията си. Тихомир избира Space suit design and functionality или разработка на космически костюми.
Как се защитава земята от астероиди
В третата част всички участници са разделени на 3 групи и пишат групов проект. Тихомир е в група от 30 човека, които се занимават със защита на земята от астероиди. Колкото до това, дали и доколко са заплаха за земята Тихомир обяснява, че НАСА поддържа уебсайт, където съобщава кога и на какво разстояние минават астероиди близо до земята, колко са големи, с каква скорост се движат в космоса, накъде са насочени.
Астрономи наблюдават с телескопи и внимават да известят навреме широката публика дали има опасност някой астероид да ни удари. Постоянно в атмосферата на земята изгарят мънички астероиди, но в сайта на НАСА се регистрират доста по-големите – вариращи от няколко десетки до стотици метри или даже километри, които, ако ударят земята, ще настъпи ледена епоха”, обяснява Тихомир.
Пред обсерваторията Паломар на Калифорнийския технологичен институт близо до Сан Диего, Калифорния.
В империята на Илън Мъск
„По време на обучението едно от най-вълнуващите неща беше скачането с парашути, беше ми за първи път. Летяхме и с малки самолети, с квалифициран пилот, който от време на време ти дава за малко да пилотираш, но държи волана заедно с теб”, разказва Тишо. Много емоции е имало и в космическия център „Джонсън” в Хюстън, Тексас. Там има огромен басейн с олимпийски размери, но много по-дълбок – 12 м. В него е построен умален макет на Международната космическа станция и астронавтите, които предстои да летят в космоса, тренират за космически мисии. Когато се намираш във водата, това е най-близкото състояние до безтегловността като симулация, затова тренират във вода, обяснява Тишо.
В космическия център „Джонсън” в Хюстън, Тексас.
На пулта на шефа на управление на полетите в космическия център „Джонсън” в Хюстън, Тексас.
В Щатите става реалност и една от мечтите му – да посети SpaceX, космическата империя на Илън Мъск. „Два пъти ме развежда из фабриката главният инженер, който рапортуваше директно на Илън Мъск”, спомня си Тишо. Той посещава и Майкъл Браун в Caltech – Калифорнийския технологичен институт в Лос Анджелис, предградието Пасадина. „Браун ми отдели час и половина за разговор и за мен това беше изключително”, спомня си Тишо.
С шефа на НАСА Чарлз Болдън.
„Мечтай смело, човече!”
Едни от най-вълнуващите му срещи са в стола на НАСА в Охайо. Там се чуди до кого да седне на една маса – до шефа на НАСА, до шефа на Planetary Exploration, или пък до някой от водещите инженери. Няма да забрави разговора си с Чарлз Болдън, астронавт и шеф на НАСА, който му говори как България може да стане космическа държава. Шефът на Европейската космическа агенция пък го надъхва да преследва мечтите си. Взема автограф от легендарната Санита „Съни” Уилямс, астронавтка, участник в 2 космически полета и ветеран от две експедиции на борда на Международната космическа станция. Съни му пише: „Dream Big!”.
Санита „Съни” Уилямс=
„В Тексас влязох в залата, откъдето са контролирали мисиите „Аполо”, когато са ходили до луната. На горния етаж пък е залата, откъдето контролират Международната космическа станция. Това бяха все събития, които ми промениха живота, както беше предрекъл Джон Конъли”, споделя Тишо. По време на курса му възлагат да прави списанието на всички завършили Международния космически университет и до днес се занимава и с това.
„Музейко” като част от космическия пъзел
Когато се връща от Щатите в края на лятото на 2015-а, решава, че няма да се занимава повече с графичен дизайн. Към края на годината напуска работа и се отдава изцяло на космоса. „Трудно е да направиш първата, най-важната крачка, след това, като полагаш неимоверни усилия, нещата се нареждат”, казва Тихомир. Докато си почива 2-3 месеца, го канят в телевизии да разказва за космическите си приключения.
Покрай тези участия се запознава с д-р Владимир Божилов, главен асистент в катедрата по астрономия в Софийския университет. С него стават приятели и той го кани да работи в Планетариума на детския научен център „Музейко”. Няколко месеца по-късно започва работа там.
През 2016 г. той записва магистратура по астрономия в Софийския университет, която този семестър завършва. „Върнах се от Щатите, но не съм се отказал пак да ходя някъде навън, търся си вратички, но гледам това да става постепенно. Да, за някои звучи странно, че напуснах добре платената си работа като графичен дизайнер, но много държа да направя нещо смислено в живота си и да допринеса много за обществото, засега в България, но ако мога по-нататък – и в глобален мащаб”, споделя Тихомир.
С кадета Ева на завършването на „Космическа академия”.
В страната на чудесата на Алиса Карсън
За работата с деца го вдъхновява едно 13-годишно момиче – Алиса Карсън, с която се запознава в Щатите. Тя прави сайта nasablueberry.com. Вече е на 16 години, но тогава през 2015-а, когато Тишо разбира за нея, е на 13. Алиса е била на 3 годинки, когато е решила, че ще бъде първият човек, стъпил на Марс. Няма майка, с баща й живеят в една каравана, която наричат „Космическата каравана”. С нея обикалят Щатите и Алиса изнася презентации за космоса.
„Представяш ли си, едно 13-годишно дете как се изправя пред 200 човека аудитория и разказва за космоса така, както не си чувала никой да разказва… Бях много силно впечатлен и си казах, добре де, на може ли и от България да излизат такива деца, и тук да се случват такива чудеса. Реших, че някой ден трябва да направя това”, казва Тихомир. И го прави. Решава да създаде космическа програма за деца – Space Academy. „Имах времето, имах вдъхновението, имах бекграунда – отишъл съм, видял съм, научил съм, знам много, имам интерес, имам страст. Наблюдвал съм какво правят в Щатите, за да вдъхновят децата, а и вече имах опита от работа с деца в „Музейко”. Това беше като една от частичките от този голям пъзел”, споделя Тишо.
С деца на космически занятия
В началото на 2017-ма той започва разработката на уроците за „Космическата академия”. Дават му една от залите в „Музейко”, където да тества уроците с деца на свои приятели. Вкъщи разработва темите заедно с приятелката си Диана Иванова. „Тя ми помагаше в това как всяко занятие да стане забавно. Слушала ме е много и вече е една подвижна мини енциклопедия за космоса. Диана много ми помогна с идеи и разработването на уроците така че да са интерактивни, забавни, съдържателни”, казва Тишо.
В „Космическа академия” участват деца от 8 до 12 години, понякога се приемат и 6-7-годишни. Занятията се водят в „Музейко” през уикендите по време на учебната година. Програмата е разделена на 2 части. По „Астрономия и астрофизика” децата слушат всичко за космоса – как е устроен, кои са планетите в Слънчевата система, какво представляват звездите, съзвездията, слънцето, галактиките, астероидите, кометите. По „Астронавтика и космическо инженерство” се запознават с това какво правят хората, за да отидат в космоса – как се става астронавт, как тренират астронавтите, какви качества трябва да притежават, какъв е животът в космоса, какво е устройството на Международната космическа станция, как летят ракетите, как се прави база на Марс, какво представлява Марс.
Залите за занятия в “Музейко”:
Ракета, построена от децата в „Космическа академия” и готова за излитане.
Да изстрелваш ракета на 10 години
Всяка програма е по 1 месец, 7 астрономически часа. Всеки път децата се занимават и с практически проекти. Тихомир и Диана им дават материали, които подготвят, децата работят по проекти. После вземат вкъщи готовите проекти и си ги закачват в детската стая. Отделно към всяка програма им се дават материали за вкъщи да правят практически проекти заедно с родителите си.
„Давали сме им задачи да построят заедно с родителите си луноход и ракета. После с родителите им отиваме на една поляна край София и изстрелваме ракети. Представи си да си на 9-10 години и да изстрелваш заедно с баща си ракета, която си построил вкъщи… Неповторимо усещане”, казва Тишо. Двамата с Диана са им подготвили малки цветни книжки – „Наръчник на кандидат-астронавта”. В тях са написани 25 точки, или 25 неща, които всяко дете трябва да прави всекидневно през целия си живот, за да може, ако иска, да стане астронавт. Дори ги обличат в астронавтски костюми, за да се потопят изцяло в тази паралелна вселена. Дават им сертификати за завършено космическо обучение, в които пише: „Мило дете, бори се смело за своите мечти и знай, че може да постигнеш много”.
„Много се гордеем с това, че нашите програми, освен образователни, са и възпитателни, – казва Тихомир. – Обясняваме им колко отговорни и сериозни трябва да бъдат, колко много трябва да учат, за да станат космонавти. Говорим им как трябва да дават по 110 процента от себе си, да се трудят, да бъдат добри в училище, да не завиждат, да са добри хора, да са смели, с авантюристичен дух, да не ядат боклуци, да обичат земята, да слушат родителите си и още една камара неща. Разказваме им и какви проблеми има на земята и как можем да я спасим и да я направим по-добро място за живеене.”
Да излезеш от зоната си на комфорт
Тишо е чувал въпроси защо, вместо да наблегне на личната си кариера, се разправя с дечурлига. „Не съм се отказал от личното си развитие, но това е нещо смислено, което липсва, и от него може да излезе трети, четвърти или пети български астронавт. Това са хора, които ще бъдат лидери в утрешния ден, които ще ходят на други планети. Аз самият искам да пътешествам в космоса и това не ми се струва чак толкова невъзможно. Преди 2 години в едно интервю обещах, че ще донеса камък от луната, защо да не донеса”, казва „момчето” с много силна вяра и много големи и смели мечти.
Човек трябва да напусне зоната си на комфорт, за да стане иноватор, визионер с големи планове, съгласен е Тихомир. „Хората се делят на 2 вида. Едните са наети и работят за мечтите на други хора. Втората група са хора с визия, които наемат други, за да работят за техните мечти. Аз съм човек, който се стреми да стигне дотам, докъдето иска”, откровеничи Тихомир. Казва, че досега е отклонил десетки предложения на рекрютъри в професионалната социална мрежа LinkedIn за работа в други страни.
С приятелката си Диана.
С кучето си Макс.
Вече не е лудост колонизирането на Марс
„Искам да развия моя проект „Космическа академия” не само в България, но и по света. Много е важно, когато хора стъпят на Марс след 10-15 години, някои от тези деца, с които работя, да са от хората, които ще стъпят там или на друга планета, защо не. Ако преди 20 години бяхме направили „Космическа академия”, някои щяха да ни помислят за луди, но не и сега, когато се планира колонизиране на Марс например”, коментира Тихомир.
Колкото до тази актуална тема, той казва, че никой още не може да каже със сигурност колко трудно ще бъде пътуването до Марс, но със сигурност се знае, че ще е изключително трудно. Хората, които работят по тази тема, са наясно с 99 процента от предизвикателствата по пътя към Марс – научни, инженерни и от всякакъв друг вид, и с които трябва да се справят, за да пострят колония на друга планета.
„Докато в България гледаме как да припечелим оттук и оттам от нещо малко, хората в НАСА и в Европейската космическа агенция мислят нависоко, имат големи мечти и в момента се изграждат всички тези научни и инженерни постижения. Сега се измислят нещата, които ще са технологиите след 10-15 години, и които ще направят колонизирането на друга планета реалност. Постоянно уча, чета и говоря за тези неща и искам да ги предам на децата, за да може утре някои от тях да станат Алиса Карсън”, мечтае на глас Тихомир.
SpaceX – защо не?
В свободното си време Тихомир ходи на фитнес и в планината. С приятелката си са си взели книжки за 100-те туристически обекта в България и обикалят страната. Преди 2 години голямата му страст са латино танците и кизомба, където среща своята Диди. Не пуши, не пие, но обича да се забавлява. Веселякът и купонджия Тишо е душата на всяка компания.
В момента признава, че работи на няколко фронта и му е много натоварено. Взема и курс и по инженерни аерокосмически курсове в СУ. „Една от мечтите ми е като завърша магистратура и по космическо инженерство, да работя при Илън Мъск в SpaceX, защо не? Там вече работят трима българи, защо да не успея и аз?”, казва мечтателят.
Публикувано в сп. Клуб Z, май 2018 г.
