На този етап няма категорично решение как ще продължи програмата за енергийно обновяване на жилищата след изразходване на осигуреното финансиране. На лице са само идеи и предложения. Окончателен вариант на новия модел трябва да бъде изготвен до края на годината. Този модел пък ще бъде следван през следващите 25 години. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова в ефира на Нова телевизия.
По думите й, настоящата програма за саниране ще се изпълнява до размера на наличното финансиране, с което ще се обновят 2022 сгради. Общият брой на нуждаещите се от удължаване на срока на експлоатация блокове и кооперации обаче е 44 000. За останалите 42 000 сгради, които трябва да бъдат санирани, необходимите средства са внушителни. Затова държавата ще търси по-устойчив модел от настоящото 100-процентово финансиране.
”Програмите могат да бъдат структурирани по различен начин, в зависимост от различните регионални и индивидуални условия. Обсъжда се идеята за въвеждане на съфинансиране от страна на собствениците, както и за диференциране на помощта в зависимост от климатичните, икономическите или демографските обстоятелства в регионите, или икономическото състояние на всеки гражданин. Целта е да стимулираме собствениците, защото това са частни сгради. Ние подпомагаме частните собственици да обновяват своите жилища“, коментира Крумова.
Друга възможна мярка е диференциран подход спрямо хората с по-големи и по-малки възможности, както в един блок, така и в цели райони. Заместник-регионалният министър уточни, че именно в регионите с по-слабо икономическо развитие има и блокове в по-тежко състояние.
”Трябва да осъзнаем отговорността, която имаме като собственици на апартаментите си за общото състояние на блоковете. Има абсолютна необходимост от промяна на манталитета. Не може държавата да е виновна, че не сме се разбрали за поддръжката. Ако искаме държавата да ни помага трябва да осъзнаем и отговорността си по отношение на поддръжката, защото тя в момента не е адекватна“, коментира още Крумова.
Тя добави, че именно заради невъзможността на собствениците да се сдружат и поддържат общата собственост е създадена програмата за енергийна ефективност. Към днешна дата има подадени заявления за саниране на 5500 сгради, а регистрираните сдружения на собствениците са около 7000.
„Очевидно е, че трябва да има подпомагане от държавата и бюджета. Обмисляме различни идеи, защото един унифициран модел не върши достатъчно работа. Има хора, които могат да си позволят доплащане, други не. Ние правихме допитване до хората и около 40% са готови да участват със съфинансиране“, допълни тя.
По отношение на сигналите за некачествена работа зам.-министър Крумова подчерта, че те са много малко на фона на цялото саниране. Факторите, които определят подобни сигнали, не са финансови , защото референтните стойности са достатъчни, за да се работи качествено. Става дума за квалификация на работници, скорост на изпълнение.
„Проверяваме всеки сигнал и там, където има нарушения налагаме санкции“, отбеляза тя.
