Руският журналист Аркадий Бабченко без съмнение има психически отклонения и в социалните мрежи се появиха доста факти, които подкрепят една подобна теза – съобщават социалните мрежи „В Контакте“ и Telegram.
Най-новият пример в подкрепа на тази хипотеза е личното му обяснение на случилото се, което той сам поднесе в профила си във Facebook, където той се заканва, че „ще ухапе всички, които скърбят за неговата смърт“. При това той използва доста странен хумор и говори за себе си в трето лице единствено число:
Аркадий Бабченко си позволява да оскърби чувствата на сърбящите за Аркадий Бабченко.
Кажете, аз шибан пич ли съм, а?
P.S: Когато все пак ме очистя, който скърби ще го ухапя!
След това той съчини един необясним опус в своя чест, в който казва:
Господи, колко е яко да не си мишена. Когато точно знаеш – край, този път край. Свърши се. Няма да те застрелят. Сега няколко дни ще са в шок, след това няколко седмици го обмислят, след това няколко седмици ще ги бият по кофата за провалената операция, дай-боже да уволнят някого, тогава ще имам повече време. Но даже и да не уволнят никого, то ще им трябват няколко седмици да измислят нови схеми, да търсят нов изпълнител, да търсят оръжие, да носят пари и прочее технически подробности. Значи, ще имаш няколко месеца, докато не те хване нова параноя – щете погнат ли отновоу или не.
Според мен, това ще бъдат най-хубавите няколко месеца през последните години от живота ми.
Ход Смея се. Гот, пич. Довооолен…
Дали да не си поспя още.
Скапан съм, по дяволите
Когда погиб Игорь, мой друг и земляк, я хотел убить всех, без разбора, руками – женщин, детей, стариков… А потом умереть самому. Я тогда сошел с ума. В прямом смысле. Мне кажется, я уже начал видеть себя со стороны.
Хорошим солдатом становишься не тогда, когда начинаешь метко стрелять или далеко бросать гранаты. Хорошим солдатом становишься тогда, когда к жизни и смерти начинаешь относиться одинаково – одинаково безразлично. Тебе уже безразлично – выживешь ты, или умрешь. Тогда люди начинают делать вещи на которые человек, казалось бы, не способен. То, что потом назовут „подвиг“. Своя-то жизнь не стоит ни копейки, не то, что чужая. Возвращаться потом очень тяжело. Годами. Десятилетиями. Некоторым, чтобы вернуться, так и не хватает всей жизни.
