Нека да обсъдим дали е правилно или не да се прилага метода с „принудителната изолация в ъгъла”, когато се опитваме да възпитаме или наказваме детето.
Един от най-старите методи за обучение и дисциплиниране на детето е да пратим детето в ъгъла. Съвременната педагогика напълно отхвърля този метод. Идеята на този метод е да се изпрати детето в неестествена среда, където да научи урока си… но дали това наистина се случва?
Принудителната изолация или пътят към покаянието
Този метод на принудителна изолация едва ли е най-хуманитарния и най-ефективния. Едно дете може де стои в ъгъла един час, два или повече, но то не осъзнава какво е посланието и по-скоро се чувства тормозено. Най-често децата седят в ъгъла, гризат нотките си и се опитват да осъзнаят защо са там, но в голяма част от случаите не могат.
Дори ако този метод се отрази на детето, това ще избегне допускането на подобни грешки в бъдеще. Детето избягва да греши, заради опасността отново да бъде изпратено в ъгъла. Това, обаче, означава, че възпитателния ефект не е постигнат изцяло. Дори може да доведе до негативни последици върху психиката на детето.
Този метод за дисциплиниране може да бъде дори по-лош от прилагането на физическа сила върху детето с цел наказание. Съвременната педагогика е твърдо против такива методи! С течение на времето подобни методи имат негативно влияние. Детето не е будистки монах, който да тренирате!
Последици
Педагози и психолози твърдят, че децата, които са третирани с подобни лоши методи за дисциплиниране имат по-ниско самочувствие, емоционално нестабилни са и не са склонни на комуникация.
Методи за наказание подобни на „Отивай в ъгъла” създават безпокойство у децата, че родителите им не ги обичат достатъчно.
