Почитаме паметта на Христо Ботев.
Сирените днес, които започват да вият в 12:00ч. ме настигнаха точно до паметника на Христо Ботев в град Пловдив. Бях изпълнен със смесени чувства заради няколко псевдо-човека, които на фона на всички стоящи с наведени глави, явно имаха толкова спешна работа, че едва не ме отнесоха, докато бях спрял в знак на почит към паметта на един велик поет и революционер. Ето в това виждам лошото, защото повечето стават истински българи именно през тези 3 минути и само тогава. След това всичко си продължава по старо му! Пример за това са тези движещи мекотели.
Иначе по време на страшния вой на мен ми се напълниха очите със сълзи. Замислих се отново за всички герои, които са си дали живота за родината. Каква любов е имало в тях, с каква сила и вяра са бранили границите ни. Вярвам, че няма как това нещо да се изкорени от нас. Винаги ще има и е имало предатели, но никога не сме отстъпвали. И примера с Христо Ботев е показателен, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“!
Когато загубим вяра за по-добър живот в България е добре да се сетим за следното послание:
КОГАТО СИРЕНИТЕ ЗАВИЯТ СТРАШНО, ТИ СПРИ СЕ – ЗАМИСЛИ СЕ. ПОГЛЕДНИ В ПОЛЕТО ИЛИ БАЛКАНА И ПОМНИ, ЧЕ ТОЙ УМРЯ, А ТИ РОДИ СЕ!
Снимка: bultras.com
