Последваща оценка на финансови пасиви

1
202
Добави коментар

Стандартът точно формулира договорни
условия, водещи до договорни парични потоци, които представляват единствено
плащания по главница и лихва върху сумата на непогасената главница (тези
условия ще имат определящо значение по-нататък при определяне на очакваните
кредитни загуби):

n променлив лихвен процент, обхващащ възнаграждение за стойността на
парите във времето, за кредитния риск, свързан със сумата на непогасената
главница през определен период от време (възнаграждението може да бъде
определено/фиксирано само при първоначалното признаване), и за други основни
рискове и разходи по кредитирането, както и марж на печалба;

Новини от страната и чужбина

Жена застана начело на Fibank Вечерни новини: Brexit ще приключи окончателно в края на 2020 г., а Западът бави поздравленията си за Путин Мнения за лаптопи HP ProBook Ще искат фалит на фирма за 2 месеца забавени заплати

n договорно условие, което позволява на длъжника (издателя) да погаси
предсрочно дългов инструмент или на кредитора (притежателя) да върне дългов
инструмент обратно на издателя преди неговия падеж и предсрочно погасената сума
по същество представлява неплатени суми на главницата и лихвата върху сумата на
непогасената главница, която може да включва разумна допълнителна компенсация
за предсрочното прекратяване на договора; и

n договорно условие, което позволява на длъжника или на кредитора да
удължи договорния срок на дългов инструмент (опция за удължаване), и условията
на опцията за удължаване водят до договорни парични потоци през срока на
удължаване, които представляват единствено плащания по главница и лихва върху
сумата на непогасената главница, която може да включва разумна допълнителна
компенсация за удължаването на договора.

МСФО 9 предоставя възможност финансов
актив, който удовлетворява критериите за оценка по амортизирана стойност, да
може да бъде оценен по справедлива стойност чрез печалбата или загубата, ако
такава оценка позволява да се избегне или значително намали противоречието в
счетоводната оценка (счетоводно несъответствие), което в противен случай би
възникнало от оценката на активи и пасиви или признаването на печалби или
загуби от тях при друга база на оценяване. Например банката е отпуснала заем на
предприятие по фиксиран лихвен процент. Предприятието хеджира този заем чрез
лихвен суап, който променя фиксирания лихвен процент в плаващ. Оценката на
актива във вид на отпуснат заем по амортизирана стойност ще създаде
противоречие в счетоводната оценка, поради това че лихвеният суап ще бъде
оценен по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. В този случай
отпуснатият заем може да бъде оценен по справедлива стойност чрез печалбата или
загубата, за да преодолее противоречието, което ще възникне, ако този заем бъде
оценен по амортизирана стойност.

Стандартът също така дава възможност
определен финансов актив (дългов инструмент) да се оценява по справедлива
стойност през друг всеобхватен доход, ако са изпълнени следните две условия
(тези активи при последващото оценяване също подлежат на обезценка): а)
финансовият актив се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е както
събиране на договорни парични потоци, така и продажби на финансови активи, и б)
съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват
парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва върху
непогасената сума на главницата (пар. 4.1.2.А). При тази категория за оценяване
информацията се признава в печалбата или загубата, все едно че финансовият актив
се оценява по амортизирана стойност, докато в отчета за финансовото състояние
финансовият актив се оценява по справедлива стойност. Печалби или загуби (с
изключение на печалби или загуби от обезценка и от валутни операции) се
признават в друг всеобхватен доход. Когато тези финансови активи се отписват,
кумулативните печалби или загуби, признати преди това в друг всеобхватен доход,
се прекласифицират в печалбата или загубата. Това отразява печалбата или
загубата, която е трябвало да бъде призната в печалбата или загубата при
отписването, ако финансовият актив беше оценен по амортизирана стойност.

Всички останали дългови инструменти
се оценяват по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. Финансовите
активи са оценяват по справедлива стойност през/чрез печалбата или загубата,
ако не са държани в рамките на бизнес модел, чиято цел е финансовите активи да
бъдат държани за събиране на договорните парични потоци, или в рамките на
бизнес модел, чиято цел се постига, като се събират договорни парични потоци и
се продават финансови активи (други бизнес модели). При бизнес модел, в рамките
на който се извършва оценка по справедлива стойност през печалбата или
загубата, банката управлява финансовите активи с цел реализиране на парични
потоци чрез продажбата на активите. Решенията се вземат на база справедливите
стойности на активите и те се управляват, за да се реализират тези справедливи
стойности. В този случай целта на банката е извършване на активна дейност по
покупко-продажба с търговския си портфейл. Въпреки че банката ще събира
договорни парични потоци, докато държи финансовите активи, събирането на
договорни парични потоци не представлява основен фактор за постигането на целта
на този бизнес модел. При портфейл от финансови активи, който е управляван и
чийто резултати се оценяват на база справедлива стойност, банката поставя
акцента основно върху информацията за справедливата стойност и използва тази
информация, за да оцени резултатите на активите и да вземе съответните решения.
Например портфейл от финансови активи, който отговаря на дефиницията за държан
за търгуване[1], не
се държи нито за събиране на договорни парични потоци, нито за събиране на
договорни парични потоци и продажба на финансови активи. За такива портфейли
събирането на договорни парични потоци не е от значение за постигането на целта
на бизнес модела, ето защо тези портфейли от финансови инструменти трябва да
бъдат оценявани по справедлива стойност през печалбата или загубата.

[1] Финансов актив или финансов пасив, който: а) е придобит или поет
основно с цел продажба или обратно изкупуване в краткосрочна перспектива; б) при
първоначалното му признаване е част от портфейл от идентифицирани финансови
инструменти, които се управляват заедно и за които има доказателства за
скорошен и реален модел на реализиране на краткосрочна печалба; или в) е дериватив (с изключение на дериватив,
който е договор за финансова гаранция или определен и ефективен хеджиращ
инструмент). МСФО 9, Прилижение А.