Речник на думите в българския език – осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък. същ. осезаемост, осезаемостта, ж.
Речник на думите в българския език – осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък. същ. осезаемост, осезаемостта, ж.
