Регулиране на търговските банки
Начинът, по който банките формират портфейли и действат като информационни процесори до голяма степен е повлиян от съществуването на множество регулации и ограничения за дейността им. Депозитните институции са силно регулирани поради важната роля, която играят във финансовата система: депозитите на виждане са основен инструмент, използван от индивидите и бизнес единиците за извършване на плащания, а провеждането на паричната политика на централната банка се осъществява чрез банковата система. Поради тяхната значимост, депозитните институции се ползват със специални привилегии, като достъп до правителствено гарантиране на депозитите и кредитор от последна инстанция.
Новини от страната и чужбина
Fibank отпразнува 10 години на своя клон в Габрово Кратки новини: Започва спирането на парното в София Мнения и новини Омбудсманът предлага физически лица да обявяват личен фалит
Необходимостта от осигуряване на тази “мрежа за сигурност”38 за банките, в защита на депозиторите от риска от фалит на тяхната банка, е едно от обясненията за съществуването на банково регулиране. В контекста на общата теория за публичното регулиране, банките са обект на регулиране, защото банковите фалити генерират негативни външни ефекти, както по отношение на техни клиенти и други банки, така и по отношение функционирането на макроикономиката. Основанията за наличие на публично регулиране на банките включват необходимостта: да се защити сигурността на публичните спестявания; да се контролира паричното предлагане за постигане на целите на паричната политика на централната банка; да се осигури правно равен достъп на публиката до кредит и други финансови услуги; да се осигури общественото доверие във финансовата система, така че спестяванията да бъдат насочвани към продуктивни инвестиции, а плащанията на стоки и услуги да се извършват бързо и ефективно; да се подпомогнат сектори на икономиката, които имат специални кредитни нужди (жилищно строителство, малък и среден бизнес, земеделие) и др. Докато причините за банково регулиране са добре известни, възможните отражения на регулирането върху банковата индустрия са обект на дебат.
Пълното елиминиране на възможността за банков фалит, елиминира също така ползите от пазарната дисциплина по отношение банковото поведение, и по-специално поемането на риск, и ненужно ограничава появата на нови конкуренти, към които клиентите на фалиращите банки могат да се обърнат, за да си осигурят необходимите услуги. Въпреки че регулирането може да е от полза за обществото, то е скъпо, както директно (възнаграждения на надзорни органи, административни разходи за банките), така и индиректно (чрез изкривяванията, които създава: “регулаторни данъци”, чиято тежест се поема от потребителите на заемен ресурс, продуктови неефективности и намалена конкуренция).
Кейн описва взаимоотношенията между банковите регулатори и банкерите като “регулаторна диалектика”. Идеята му е построена върху концепцията на философа Хегел за промяната, състояща се от три стадия: теза; антитеза; синтез. Противопоставянето съществува, защото регулациите имат действието на данък, който банките се опитват да избегнат. Естеството на тази борба произхожда от различните цели на регулаторните органи и банковите мениджъри. Когато търпят принуда в действията си (регулиране), банкерите търсят начин да заобиколят рестрикциите; регулаторите реагират, като се опитват да елиминират възможностите за това (ре- регулиране); продължаващото по тази схема противоборство Кейн нарича “регулаторна диалектика”.
Освен това, регулациите: стимулират създаването на финансови иновации (като начин за заобикаляне на ограниченията); създават стимул за по-слабо регулирани видове финансови посредници да се опитват да привлекат клиенти на по-силно регулираните фирми. Когато посредническата функция ерозира (поради причини от различно естество, в частност регулирането), се наблюдава процес на отлив на временно свободен ресурс от финансово-кредитни институции към неопосредствания от финансови институции пазар на заемен капитал; връщане към директното финансиране (Disintermediation).
Този процес се наблюдава по отношение както на активните, така и на пасивните банкови операции, доколкото банките губят както депозити (които биват привлечени от други фирми, предлагащи финансови услуги, например, взаимни фондове), така и кредити (заместени от инструменти на директното финансиране, напр. търговски ценни книжа). Ползите и разходите от регулирането е трудно да бъдат съизмерени, защото ползите може да бъдат краткосрочни, а пълните разходи да станат “видими” след много по- дълъг период. Регулациите трябва да бъдат балансирани и ограничени, така че: банките да могат да развиват нови услуги в отговор на търсенето на публиката; конкуренцията в сектора “финансови услуги” да остане достатъчно силна, за да осигури разумни цени и адекватно количество и качество на услугите за публиката; решенията на частния сектор да не бъдат изкривени по начин, който би довел до погрешна алокация и загуба на оскъдния заемен ресурс.
