Днес Православната църква чества Неделята на Всички български светии.
Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.
Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“, казва св. апостол Павел.
Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Канонизираните за светци българи са 104. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
Именници на този ден са: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.
