Една от последните снимки на „Опортюнити“, заснета преди повече от седмица. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
10 юни 2018 г. 10:10 ч.
Светослав Александров. Екипът, който работи със стария марсоход на НАСА „Опортюнити“, преустанови неговите научни дейности на Червената планета поради сериозна прахова буря в околностите.
Бурята бе открита от орбиталната роботизирана станция „Марс Риконисънс Орбитър“ на 1-ви юни. Ръководството на „Опортюнити“ веднага било уведомено, за да вземат мерки. Но в рамките на броени дни праховата вихрушка нарасна толкова много, че сега покрива район, по-голям от Северна Америка.
Най-сериозният проблем, причинен от праховите бури на Марс, е спадът във видимостта. Прахът пречи на слънчевите лъчи да достигнат до слънчевите батерии и съответно няма достатъчно електроенергия. Без достатъчно електроенергия не може да има и научни дейности. На 6-ти юни видимостта така се влоши, че екипът на „Опортюнити“ остави включени само най-основните системи.
Положението е сходно с това през 2007 година, когато много по-голяма буря покри планетата. Тогава екипът на „Опортюнити“ също остави включени най-основните системи докато атмосферните условия се нормализират. Даже няколко дни нямаше никакъв радиоконтакт с марсохода. Най-важното в такива моменти е да има електроенергия поне за нагревателите, които осигуряват поносима температура за животоподдържащите системи – батериите и електронните компоненти. Аналогия на Земята можем да направим, когато през зимата се стараем да поддържаме колите си и да не „паднат“ акумулаторите. Но на Марс няма сервиз за самоходните машини. Счита се, че студът е повредил безвръзвратно брата-близнак на „Опортюнити“, „Спирит“. Последният радиосигнал от „Спирит“ бе получен през 2010 година.
Такива глобални прахови бури на Марс не са изненадващи, но възникват сравнително рядко. Те се появяват внезапно и могат да се задържат в продължение на седмици, дори месеци. През летните периоди слънчевата светлина нагрява праховите частици и така те се издигат по-високо в атмосферата, като започва да духа още по-силен вятър. Вятърът съответно почва да вдига още повече прах и така се получава затворен цикъл, който учените все още не разбират напълно.
Една от най-сериозните бури, които е трябвало да преодолеят космически апарати, е настъпила през 1971 година. През ноември същата година американският апарат „Маринър 9“ влиза в орбита около Марс и се превръща в първия апарат в човешката история, постигнал това. Учените очакват първите снимки от планетата, но вместо да видят забележителни каньони и кратери, откриват планета, покрита изцяло от прах. Инженерите на НАСА успешно програмират компютъра на „Маринър 9“ – забележително постижение, като се има предвид, че компютрите от края на 60-те и началото на 70-те са били много по-слаби в сравнение с днешните стандарти.
Съветските мисии от тази година нямат този късмет. Две седмици след „Маринър 9“ пристига „Марс 2“. Още няколко дни по-късно в орбита се озовава и „Марс 3“. Поради липсата на възможност за програмиране, съветските учени получават само снимки на покрита с прах планета.
Спускаемите апарати на „Марс 2“ и „Марс 3“ се справят дори по-зле. „Марс 2“ се разбива на повърхността, а „Марс 3“ каца успешно, но работи само 14.5 секунди на Червената планета. И досега не се знае каква е причината за авариите на тези апарати, но е възможно праховата буря, ако не е първопричината за провалите, поне да е допринесла съществено за тях.
Но това е в миналото. Днес всички стискаме палци за „Опортюнити“ и дано изненада отново създателите си, преживявайки и това препятствие!
За повече информация относно „Опортюнити“ : НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
