Винаги съм мечтал да карам велосипед. Като дете имах няколко модела съобразени с възрастта ми. След като поотраснах имах период, в който не притежавал „колело“. Но страстта ми към тях си я имаше. Много ме беше яд, че в града ми няма нужните условия да се упражнява този вид алтернативен транспорт. Мина време и години за да се стигне до там, когато си закупих отново велосипед както и жена ми. Бяхме толкова ентусиазирани и често ходихме до гребната база в града ни да покараме. Времето минаваше така бързо и приятно. Върнах си онези чувства от детството, които ми донасяха карането на колело. Сбъдната мечта, но с две остриета! В родния ми град преди три години започна изграждане на 48км. велоалеи с тенденция за увеличаването им до 60км. първоначално. Бях във възторг! Най-после ще ми се отдаде възможност да използвам велосипеда си, толкова често, колкото си искам. ДА ама НЕ! Реалността беше съвсем различна. Направиха са на много места псевдо-велоалеи. Някои изградени на уличното платно без никакво разделение от колите. На други места бяха положени подобия на бордюри, които да са ограничител между велосипеди и коли. Често обаче същите тези ограничители биват пренебрегвани от коли и автобуси. На 80% от местата с уж велоалеи сложиха маркировка и табели за споделена зона с пешеходците. А това и чакаха българските примати. Те и преди това си се шляеха по алеите, но след като „официално“ им позволиха да си „превземат“ територията, започнаха спокойно да си ходят там, защото било по-хубаво и ново.
Преди появата на велоалеите ходих по тротоарите спокойно. Това спокойствие обаче свърши. Сега съм свидетел на едно хаотично движение на хора и велосипедисти, който дори не гледат къде ходят. Не им прави впечатление, че могат да „целунат“ някой стълб или „поникналата“ пеевска лафка в средата на тротоара. А велосипедистите направо са на принципа: по-здравият ще оцелее. Чуват се викове, псувни все едно се намирам на полето в някое диво село.
Да подчертая ходих и ходя! За съжаление това си остана най-предпочитания начин да се предвижвам в града. От 11 години съм активен шофьор и съм натрупал хиляди километри из страната и в града, но сега колата гледам да я ползвам само по работа, че по пътищата стана като „руска ролетка“. Велосипедът ми прашасва в гаража, защото битката за място на велоалеите си е сериозна. Оказа се, че вече и на гребната база няма спокойствието да се кара колело. Там отпочиващите душички блуждаят като пияни бръмбари, а велосипедистите карат все едно се намират на състезание.
Липсва вече всякаква толерантност. Озлобиха се значително и въпросните велосипедисти. От части и с право след като вече нито на платното имат място, нито на велоалеите, а да не споменавам святата територия на „културните“ пешеходци. Агресията, която „изливат“ върху хората започва да става тенденциозна. Карат с такава скорост, че на места подминават и колите по пътя. Не мислят, че ходят и деца по тези тротоари, които могат да са най-невинните жертви от безразсъдното им каране. Търсят пряк контакт с цел разправа. Стигнаха до там, че освен с юмруци и шамари, започнаха да си служат и с ножове. Последната случка е съвсем прясна. Велосипедист да среже гумата на линейка, която е спряла на велоалея за да помогне на младеж с диабетна криза. Заплашва лекарите с ножа си, защото са спрели на „неговата“ велоалея. Не признават пътните знаци и маркировки. За тях е винаги зелено, не спират за да се огледат за движението покрай тях. А носенето на каски и жилетки го смятат за поредната глупост, заедно със светлините и светлоотразителите по велосипедите им.
Карането на велосипед без съмнение е нещо здравословно. Но и това ние българите успяваме да превърнем в нещо опасно и рисковано. Така за мен избора в момента е да си оставя велосипеда да амортизира в гаража. Изнервени сме от всичко и всеки, забравяме, че имаме нужда да отдъхнем. Да се порадваме на живота и близките ни. Не сме безсмъртни, нямаме време за тези негативни преживявания. Ще дойде момент, в който ще си кажем „ех, кога остаряхме…?!“. Нека изпълним живота си с положителни моменти. Те ще ни помогнат да се чувстваме млади и пълни с живот!
Прочетете още:
► Войната по пътищата
Снимка: pixabay.com
