Споразумението на македонския премиер Зоран Заев с гръцкия му колега Алексис Ципрас за разрешаване на десетилетния спор относно името на бившата югорепублика бе посрещнато с ентусиазъм в Брюксел, Вашингтон и европейските столици – анализира Politico.
Но сега остава да бъдат преодолени множество препятствия преди пътят за Македония – или Северна Македония, както ще се казва страната според сделката, да се разчисти и тя да стане членка на Европейския съюз.
Сред тези препятствия са ожесточената вътрешна съпротива и в Македония, и в Гърция. Македонският президент Георги Иванов обяви в сряда, че няма да подпише договора. Коалиционните партньори на Ципрас и основната опозиционна партия в страната също разкритикуваха плана.
Не по-малко важно е, че европейските лидери не са единни по въпроса дали да дадат зелена светлина за начало на преговори за присъединяване с Македония и Албания на срещата на върха в края на този месец.
За да бъдем конкретни, в ЕС има два лагера по този въпрос. Първият, оглавяван от Франция и Нидерландия, твърди, че Съюза трябва да се фокусира върху вътрешни реформи след Брекзит, преди да мисли за разширяване. Тези страни имат опасения и относно страните от Балканите, с тяхното наследство на горчиви войни и дълбоко вкоренени проблеми с организираната престъпност и корупцията и това, че те ще са истински подарък за популистите на следващите избори за Европейски парламент.
Франция и Нидерландия са стигнали до извода, че на срещата на върха на Европейския съвет на 28-29 юни трябва да настояват за отлагане на решението за започване на преговори до втората половина на следващата година, както показва документ, получен от редакцията на Politico.
Лагерът, настояващ за разширение, включва представители на Европейската комисия, високопоставени германски политици и правителства от Централна и Източна Европа. Те са на мнение, че ЕС трябва да запази балканските страни в своята орбита, за да контрира нарастващото влияние на конкурентни страни в задния си двор.
„Ако ЕС не успее да вземе преднина с присъединителния процес с тези страни, това ще има фатални последици“, категоричен бе министърът на външните работи на Германия Хайко Маас в хода на реч в Берлин в сряда.
„Вече от доста време, други сили – Русия, Китай, Близкоизточните страни, които са държави с доста по-различни разбирания за ред и стабилност от тези, които имат европейците – се опитват да запълнят вакуума“, обясни германският дипломат.
Факторите, застъпващи се за разширение, казват още, че отварянето на преговорите за присъединяване със страните, дава на ЕС по-голяма тежест да настоява за повече демокрация и върховенство на закона в страните-кандидатки и засилва позициите на про-европейските лидери в тези държави.
Имайки предвид, че про-европейските балкански лидери, като например Заев, поеха огромни политически рискове, за да получат шанс за започване на преговори за присъединяване, Съюзът ще е „изключително късоглед да затвори вратите си пред лицето им“, заяви неназован европейски дипломат.
Разговори за преговорите
В момента, изглежда, че максимумът, на който Македония и Албания могат да се надяват на срещата на върха е да се започне подготовка за преговори за присъединяване. Но те трябва да предприемат нови реформи, преди да имат възможността да седнат на масата за преговори.
„Твърдо подкрепям условното отваряне на присъединителните преговори с тези две страни“, обяви Маас, един от няколкото европейски политици, които помогнаха за сключването на споразумението между правителствата на Македония и Гърция.
Договорът трябва да сложи край на 27-годишния спор, който започна веднага след отделянето на Македония от разпадащата се комунистическа Югославия. Гърция веднага заяви, че името на новата държава представлява претенция за северния гръцки регион със същото име и е фалшива претенция за връзка с античната гръцка култура. Атина обеща да блокира присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО, докато спора не бъде разрешен.
Според условията на споразумението, страната ще бъде преименувана на Северна Македония и това име ще бъде използвано и за вътрешна, и за външна употреба. Но Скопие и Атина няма да успеят да приложат договора лесно.
Президентът на Македония Георги Иванов може да наложи вето, ако споразумението успее да мине през парламента. Независимо от това, че теоретически той ще бъде задължен да я одобри, ако депутатите го гласуват втори път, той може просто да откаже да я подпише.
Правителството в Скопие ще подложи договора на референдум и се нуждае от квалифицирано мнозинство (две трети) в парламента, за да прокара нужните конституционни промени.
В Гърция, коалиционните партньори на Ципрас отхвърлиха договора, а основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ също е силно критична. Това означава, че той ще трябва да изкове съюз ад-хок, ако иска да прокара договора през парламента.
Комисията хвърля предизвикателство на Съвета
В разговорите за Македония е замесен и комисарят по разширяването Йоханес Хан, който – заедно с ръководителят на европейската външна политика Федерика Могерини – хвърлиха ръкавицата на европейските лидери да позволят започване на присъединителни преговори със Скопие.
„Сега очакваме Съветът да одобри нашата препоръка от 17 април за отваряне на присъединителните преговори с БЮРМ (Бившата югославска република Македония) през юни“, заявиха те в съвместно изявление.
Но в заключенията на Франция и Нидерландия за предстоящата среща, се казва, че те дори няма да дадат условна зелена светлина за присъединяване на Сърбия и Черна Гора, които вече водят преговори за присъединяване. И Албания, и Македония ще трябва да предприемат още мерки за реформиране на своята правосъдна система, радикални промени в администрацията и борбата с престъпността и корупцията.
Европейският съвет, в последствие, ще оцени прогреса им в доклад, изготвен от ЕК „през втората половина на 2019 година“, съгласно документът, получен от Politico. Тук си струва да се отбележи, че оценката на постигнатото ще се прави след европейските избори.
Дипломати казват, че Гърция също иска да види, че Македония е приложила условията на договора преди да даде своето „да“ за започване на преговори за присъединяване.
„При предишните правителства Македония имаше проблеми с върховенството на закона… а сега трябва да наваксва в тази сфера. Моето мнение е, че Гърция, Нидерландия и другите имат достатъчно причини да отложат решението за догодина. И те ще го направят“, предсказа друг еврочиновник.
Трето официално европейско лице заяви, че много ще зависи от срещата между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон във вторник, на която те ще се опитат да изковат компромисна позиция по широк спектър от проблеми за ЕС преди срещата на върха.
Позицията на австрийския канцлер Себастиян Курц намаля перспективите за евентуална сделка на срещата на върха. Неговото правителство е предводител на лагера за европейско членство на западнобалканските държави, включително Македония и Албания. Но то също натиска за официално прекратяване на замрелите преговори за присъединяване на Турция – и заплашва, че ще блокира целия пакет от свързани с присъединяването решения, ако не получи каквото иска, казват дипломати.
