Анализът “разходи — ползи”
Анализът “разходи — ползи” е практическа техника (съвкупност от подходи, методи и процедури) за анализ, оценка и избор на проекти в публичния сектор на стопанството. Теоретична основа на съвременния анализ “разходи — ползи” е икономиката на благосъстоянието — клон на икономическата наука, който изследва обществената атрактивност на алтернативните икономически състояния.
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка (Fibank) обяви началото на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ Фалит грози промоутърите на Кобрата Вечерни новини: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с международен дебют Как работи здравеопазването у нас — случки и мнения за и против
Концептуален фундамент
Концептуален фундамент на икономическия анализ “разходи — ползи” е т. нар. компенсационен критерий1 , дефиниран от британските икономисти Джон Хикс (1904–1989 г.) и Никълъс Калдор (1908–1986 г.) през 1939 г. Според критерия на Хикс- Калдор, всяка промяна в разполагането на ресурсите, при която тези, които печелят (чието благосъстояние нараства) могат напълно да компенсират онези, които губят (чието благосъстояние намалява) и все още (първите) да бъдат с по-високо ниво на благосъстояние след промяната, отколкото преди нея, трябва да се счита за подобрение (повишаване) на общественото благосъстояние. Философията на компенсационния критерий на Хикс-Калдор е проста и ясна — всеки проект, чиито ползи (B) превишават разходите © е атрактивен за обществото като цяло и следва да бъде предприет. Съответно, проектите, за които B≤C са неатрактивни и трябва да бъдат отхвърлени.
Методология В теорията и практиката на съвременния анализ “разходи — ползи” са познати два вида методи за анализ и оценка на проекти: • статични — методи, които не отчитат стойността на парите във времето и дават неосъвременена (недисконтирана) оценка на проектите; • динамични — методи, които отчитат стойността на парите във времето и дават осъвременена (дисконтирана) оценка на проектите. Статичните методи са широко известни и често използвани. Те са прости и евтини, но в същото време — груби и не особено точни. В тази връзка, нашето внимание ще бъде съсредоточено върху динамичните методи.
При NPV > 0 публичният проект е атрактивен и следва да бъде предприет, защото ще увеличи благосъстоянието на обществото. Когато NPV проект е неатрактивен и трябва да бъде отхвърлен, защото ще намали благосъстоянието на обществото. Накрая, NPV = 0 е граничен случай — публичният проект не променя благосъстоянието на обществото. Въпреки това, проектите с NPV = 0 се считат за неатрактивни и трябва да бъдат отхвърлени. Най-популярните алтернативи на чистата настояща стойност са: • вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) — нормата на дисконт, при която настоящата стойност на обществените ползи е (точно) равна на настоящата стойност на обществените разходи или (което е същото) — чистата настояща стойност на оценявания проект е равна на 0; и • съотношение “ползи / разходи”(BCR).
