Димитър Дулички
17.06.2018
Със Стивън Джерард
Кристиян Александров е петият участник в рубриката. С него поговорихме за работата в клуба на Жерар Улие, Рафа Бенитес и Юрген Клоп. Обсъдихме и проектите на Фен клуб Ливърпул България, на когото той е член повече от 10 години. В края на интервюто разбрахме и кой е неговият фаворит на Световното първенство в Русия, което започна преди броени дни.
– Здравей, Крис. Разкажи ни как и кога стана фен на Ливърпул.
– Още от малък покрай дядо ми започнах да гледам футбол, тогава по телевизията нямаше възможност да се гледа всеки мач, от всяко първенство, по „Ефир 2“ даваха италианското първенство. По онова време още не бях чувал за Ливърпул, а само за Милан, Барселона и българските грандове. Като всяко хлапе обожавах да гледам Световното първенство и така се стигна до горещото лято на 1998-а година. Беше към края на юни, играха Англия и Аржентина и тогавашната 10-ка на Англия ме впечатли изключително много. Става въпрос за Майкъл Оуен и тогава започнах да се интересувам къде играе той, научих за Ливърпул. Първоначално знаех само за Оуен и това, че той играе на Острова. Въпреки че информацията беше оскъдна, можех да разбирам за Ливърпул от вечерните новини. Първият мач, който изгледах, беше с Манчестър Юнайтед през 1999-а, резултатът беше равен. Майкъл Оуен беше човекът заради когото се запалих по червената идея… за жалост, години по–късно, този човек остана само горчив спомен за мен…
– Ти си проследил кариерата на Жерар Улие, който спечели всичко, освен Шампионската лига и Висшата лига с отбора. Успешен ли беше неговият престой в Мърсисайд?
– По–скоро беше успешен период, тъй като Улие направи доста промени по отбора. Започна да налага играчи от школата, тактически беше доста добре подготвен и изкара най–доброто от играчи като Оуен, Хески, Джейми Реднап, Джейми Карагър и разбира се топ играчът – Стивън Джерард. Естествено имаше и негативи, като привличането на играчи на килограм от френското първенство. Купуването на не чак толкова продуктивни играчи доведе и до загубата в борбата за титлата, въпреки че Ливърпул беше доста близо до спечелването ѝ през 2002-ра. Бих сметнал за негатив и продажбата на Роби Фаулър, в пика на кариерата му, защото той имаше какво още да даде на мърсисайдци. При по–качествени играчи и задържането на англичанина, можеше да се стигне до така бленуваната титла. В Европа нещата седяха по–различно, тъй като Ливърпул все още се възстановяваше от трагедията „Хейзел“, а спечелването на Купата на УЕФА, в най–великия финал на турнира, беше най–доброто, което можеше да се изиска от отбора. Жерар Улие донесе 6 трофея в клубната витрина, а изумяващото е, че 5 от тях бяха в рамките на една година. В допълнение, даде началото на ерата „Стивън Джерард“ на Анфийлд. За мен престоят на французина беше успешен, но имаше какво да се желае.
На входа на „Анфийлд“
– Рафа Бенитес наследи Улие с идеята да се спечели най-накрая тази титла от Висшата лига. Но и той не успя в това начинание… Все пак, испанецът спечели Шампионската лига, както и Купата на Футболната асоциация и Суперкупата на УЕФА. Достатъчни ли са тези трофеи, за да сметнем престоя на Бенитес в клуба като успешен?
– Улие предложи изключителни емоции на нас феновете и ще остане завинаги в сърцата ни. Бенитес наследи един отбор, който се луташе между 4-8 място в шампионата и неговата задача беше изключително деликатна. Трябваше да вдигне самочувствието на играчите и да задържи звезди като Оуен и Джерард. Испанецът имаше изключителни тактически познания, беше прекъснал хегемонията на Барселона и Реал Мадрид в Испания и можеше да разчита на опита си в трудни моменти. С малък бюджет успя да скалъпи дупките в състава. Бенитес промени изцяло визията на Ливърпул, като започна още от школата, мина през обновлението на тренировъчните бази, въведе изцяло нов режим на футболистите и една нова философия, която до този момент не беше позната на клуба.
Бенитес изведе на преден план изключителните качества на Стиви Джи. Започна да налага Карагър като централен защитник. Внесе испанска кръв с привличането на Алонсо и Гарсия. Благодарение на него, Ливърпул излезе на световната сцена и започна да привлича все повече и повече прожекторите върху себе си. Всичко това беше гарнирано както с много добри игри, така и със слаби представяния още от първия сезон на испанеца в клуба.
Ерата на Рафа в Ливърпул започна с един изключителен първи сезон. В първенството не стояхме добре и се лутахме между 5-о и 7-о място, а в европейските турнири не бяхме сред фаворитите, но полека-лека набирахме скорост. Няма да обсъждам всеки един мач, но най-голямо щастие изпитах в онази майска вечер преди 13 г., когато момчетата на Бенитес, предвождани от човека, който написа своето име със златни букви в историята на клуба, сбъднаха моята мечта. Ливърпул спечели Шампионската лига. И то не по какъвто и да е начин, а по най-драматичния и емоционален. Вечер, която не бих заменил за нищо, дори за титлата на Англия. В тази нощ се родиха легенди, създадоха се приятелства… тази вечер ще остане завинаги във фолклора на клуба и олицетворява цялата история на Ливърпул.
След този финал Бенитес се опита да надгради, но и другите отбори не спяха. Челси, Юнайтед и Арсенал бяха вече утвърдени като топ отбори и се редуваха кой ще стане шампион. Милионите биваха изливани така, сякаш парите ги намираха в бездънен кладенец. С оглед на ситуацията и това че на Рафа не му предоставиха нужния бюджет през годините, мисля, че испанецът се справи изключително добре. Следващите 5 години Ливърпул се превърна в топ отбор в Европа, завършваше редовно в четворката и беше много близо до спечелването на титлата през сезон 2008-2009. Може би, именно заради късата скамейка и някои съдийски отсъждания, не успяхме да станем шампиони. Играчи като Джерард, Карагър, Торес, Каут, Алонсо, Гарсия, Масчерано, Агер, Рейна, Рийзе, Макси Родригез, Сами Хупия, Шкъртел имаха нужда от още качество, защото всички знаем, че Английското първенство е най-трудното за печелене в Света и е един дълъг маратон.
Моето мнение е, че Бенитес е най-успешният ни мениджър в ерата на Висша лига и моят личен фаворит. Човек, който донесе изключителна радост на цялата червена общност. При ерата на Рафа и Джерард се научих, че колкото и да е невъзможна ситуацията, колкото и всички да са срещу теб, никога, никога не трябва да се предаваш, нужно е да следваш мечтите си и да не оставяш страхът да застане на пътя ти.
Снимка от сбирката в Благоевград © Национален фенклуб на Ливърпул
– Ти си част от фен клуба на Ливърпул за България, който 2 пъти в годината организира срещи на привържениците у нас. Разкажи ни малко повече за фен клуба и за тези фенски сбирки.
– За мен е чест и удоволствие да съм повече от 10 г. част от фен клуба на Ливърпул България. Клубът се развива изключително бързо и тепърва ще продължава да върви напред, тъй като има много идеи за придобиване на още по-голяма мащабност. От година на година феновете, които идват на сбирките са все повече. На последната сбирка, която се проведе в Благоевград между 18.05. и 20.05.2018 г. имаше чуждестранно присъствие на повече от един привърженици. Имаше англичанин, норвежец и холандец,което само по себе си говори за мащабността на фен клуба. Тук е моментът да благодаря на Славина Петровска (председател), Атанас Ганев и Венелин „Фенчето“ Петров (заместник-председатели), Кирил Нанев (генерален секретар) и Борислав Марков – „Бобсън“ (пиар), както и на домакините от Благоевград, за изключителния професионализъм и неуморната работа, защото без тях всичко това нямаше да бъде възможно. На сбирките се събират фенове от цялата страна – Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, София, Ардино (въпреки разстоянието, са на всяка една сбирка), Стара Загора и Велинград. Всяка година във фен клуба се правят различни артикули – фланелки, шалове, ключодържатели. Имаме и благотворителни кампании.
Чрез фен клуба много хора успяха да отидат на мачове на любимия отбор. Традиционно имаме футболен турнир на малки вратички. Като цяло на сбирките си изкарване супер, запознаваме се с нови хора, създават се много нови приятелства. Пеем песни до зори и най-вече споделяме една обща страст, която ни обединява всички заедно, а това е най-важното.
През годините, благодарение на фен клуба, гости са били звезди като Фил Нийл и Джибрил Сисе. Следваща сбирка ще се състои в периода 09-11 ноември 2018 г. на Старозагорски минерални бани и бих искал да поканя всеки, който досега не е присъствал, да се присъедини към голямото „червено“ семейство в България. Тези сбирки носят несравним заряд, положителни емоции и спомени за цял живот.
– На последната сбирка видяхме знаме в подкрепа на Юрген Клоп. Няма как да не те попитам за мнението ти за работата на немския специалист. Отборът играе красив и атрактивен футбол, но трябва да отчетем и трите загубени финала от Клоп…
– Разбира се, отборът трябва да се подкрепя. Клоп ни превърна от „съмняващи се“ във „вярващи“. От самото начало твърдя, че германецът е най-хубавото нещо, което се е случвало на Ливърпул за последните 8 г. Невероятен мениджър, страхотен човек. Не знам дали мога да го нарека гениален – той просто практикува футбол. Дали е извънземен? Не знам. Знам, че дори конкурентите ни завиждат за стила и лекотата, с която играем. Дали Клоп ще спечели титлата? Надявам се. Изгубихме и трите финала? Така е. Който е бил шампион, може да бъде и загубил. Знаеш ли… майната му на финала. Боли,гадно е. Не всяка година сме там, но с Клоп започнахме да вярваме, че можем да бъдем. Факт е, че има и много разочаровани хора. Те са такива, защото свикнаха да бием, свикнаха да стигаме нови върхове и ги боли, точно както и мен, защото сме паднали. Ще има и нови финали. Всички тези емоции… майната им на купите. Клоп върна надеждите, върна усмивките, върна страстта… онова, което беше позабравено. Върна Европейските нощи на „Анфийлд“. Онези… митичните, като при Бенитес, като при Кени, Пейсли, Шенкли. По-старите фенове вероятно си спомнят. Вярата в отбра и Клоп е огромна. Песните, факлите, безсънните нощи, пътуванията, усмивките, тъгата, радостта. Клоп върна всичко това, а думите – те са излишни.
С други български фенове на Ливърпул, преди посещение на мач на Ливърпул на „Анфийлд“
– Ливърпул подписа с Фабиньо наскоро. На коя друга позиция смяташ, че отборът има нужда от подсилване, за да се бори за титлата във Висшата лига догодина?
– Привличането на Фабиньо беше доста изненадващо и освежаващо, предвид факта, че бяхме изгубили финал два дни по-рано. За да се борим за титла не ни трябва количество, а качество. Бих започнал с подсилването на защитния вал. Още един централен защитник за партньор на Ван Дайк и евентуален конкурент на Анди Робъртсън биха стигнали за дългия сезон.
В полузащита сме стабилизирали след идването на бразилеца и Кейта, който беше спазарен още миналото лято. Е, да, изгубихме Емре Джан, но мисля че с новодошлите надграждаме тази зона. Тук, може би, ни е нужен играч, който може да вижда пространствата в „закучените“ мачове. Набил Фекир би бил чудесен, но ако не успеем да го привлечем, трябва да се насочим към някой със сходни качества. Според мен, издърпването на Фирмино като „номер 10“, би дало допълнителна динамика в халфовата линия. От там следва и логичното, че ако се стигне до такъв ход от страна на Клоп, трябва да търсим нападател .Юрген е доказал, че има стил и визия за отбора, така че мисля, че за нападателната част не трябва да имаме притеснения. Все пак сме изключително резултатни.
Най-голяма е нуждата от това да задържим играчите си. Всички знаем какво се случи със звездите ни през последните години. Аз съм спокоен за трансферите и напук на всичко изписано вярвам във всеки един играч. Вярвам че не ни е необходим и нов вратар, а трябва да сменим треньора на вратарите. Проблемът там не е от скоро, така че може би промяна в треньорския план би изглеждала по-логична. В общи линии смятам,че тази година отборът е наистина готов и два–три трансфера са предостатъчни, а при Клоп топ играчи биха дошли на драго сърце.
– И за финал… Кой е твоят фаворит за спечелването на Световното първенство, което стартира преди дни?
– Германия.
