Кога за последно някой от нас си е направил баница, или си е опържил мекици, омесил питка, козунак или корабии? Или нещо по-сложно – някой подквасвал ли си е кисело мляко, правил сирене и кашкавал? Никой не може да прави всичко, но всеки може поне да се опита да направи нещо.
Отдавна сме се отдали на мързела, наречен „съвремие“ и оставихме храната си в ръцете на особи, които я пълня с какво ли не. На почти всеки ъгъл в градовете има бачинарница, пицария, дюнерджийница или сладкарница и ние им правим обороти, без да знаем какво купуваме и ядем. Прочетем ли състава на традиционните ни храни виждаме, че са пълни с консерванти, оцветители, сухо мляко, яйчен меланж и всякаква химия.
Логото на движението „Slow Food“
Затова ми се ще да ви запозная накратко с движението „Бавна храна“, или както му думат по модерному – слоу фууд – Slow Food. Създадено е в противовес на настъпателните заведения за бързо хранене, известни като Fast Food. Движението „Бавна храна“ е основано от Карло Петрини през 1986 г. в Италия .То цели да запази местните традиции в храненето и приготвянето на храната, да поощри и насърчи отглеждането на местни породи домашни животни, земеделски култури и сортове семена.
Официалното създаване на движението „Бавна храна“ е три години по-късно – през 1989 г. Днес то наброява над 100 000 души, обединени в местни общности, наречени конвивиуми в над 150 страни по света. На него се дължи обстоятелството, че много храни, които са били под заплахата за изчезване, днес са спасени и възродени на световния пазар.
Според някои данни, в България през 2010 г. има 8 конвивиума в няколко села в Родопите, Западния Балкан, Пирин и други. Четири са характерните за страната ни конвивума: – зеленото сирене от района на с. Черни Вит, община Тетевен; – каракачанската овца и добиваните от нея млечни продукти от района на с. Влахи, община Кресна; – кълцано свинско месо, известно като нафпавок, което е натъпкано в стомаха на прасето и съхне бавно, заровено в пепел – с. Горно Драглище, Разложко; – смилянският боб от с. Смилян, община Смолян.
А какво стана с българското кисело мляко, саламурено сирене и кашкавал? Днес киселото ни мляко по света е известно като „дзазики“, благодарение на „добрите“ ни южни съседи. Те дори на шопската салата сложиха няколко маслинки и я направиха „гръцка“. Сиренето ни се нарича по света „гръцко“ или „фета“, а у нас вече няма кашкавал, а „гауда“ или „чедър“? Само японците, дето все още проявяват уважение към нас, купиха лиценза на киселото мляко и го продават като българско. Ще успеем ли да възстановим и останалото? Ще видим.
