„При изпълняването на функциите президент на Република Македония винаги постъпвам отговорно и върша своите права и задължения въз основа и в рамките на Конституцията, законите и интересите на Република Македония.
Следователно, въз основа на член 75 от Конституцията на Република Македония, взех решение да не подпиша указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението на Временното споразумение от 1995 г., и за създаване на стратегическо партньорство между страните, които парламента на Република Македония прие на заседанието, проведено на 20 юни 2018 година.
Взех решението поради следните причини:
1. Нямам мандат да подпиша Указ за обнародване на закона за ратифициране на това споразумение. Един от стълбовете на моята политика в предизборната програма от 2014 г. е, че „не приемам промяна на Конституцията с цел промяна на конституционното име. Не мога да приема идеи или предложения, които биха застрашили македонската национална идентичност, особеностите на македонската нация, македонския език и македонския модел на съжителство“. На президентските избори 534.910 граждани гласуваха за тази моя избирателна програма и ме избраха на поста Президент на Република Македония.
2. Споразумението излиза извън обхвата на резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, тъй като в тях се говори за „разлика около името на държавата“, а не за „различия“, както се казва в това споразумение.
3. Споразумението няма конституционно основание и не е ратифицирано в съответствие с Конституцията. Съгласно член 118 от Конституцията на Република Македония международните споразумения, ратифицирани в съответствие с Конституцията, са част от вътрешния правен ред.
4. Закон за ратифициране на споразумението не е в съответствие с член 51, член 118 и член 119 от Конституцията на Република Македония.
5. Споразумението поставя Република Македония в положение на подчинение и зависимост към друга държава, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, „Гражданин, който се опитва да доведе Република Македония в положение на подчинение или зависимост към друга държава, се наказва с лишаване от свобода за срок от пет години“.
Легализирането на това споразумение създава правни последици, които са основа за престъпление „, заяви президентът Иванов в писмо до парламента на Република Македония.
