Надали има родител, който да не се притеснява от въпроса на своя малчуган откъде идват бебетата. Не защото е грешен, лош и т.н., а от криворазбраното благоприличие и срам, които често водят до отговора: „Ще разбереш, когато пораснеш“.
А децата имат право да знаят, имат право на адекватна за възрастта им информация, която да допълват с израстването, за да бъдат отговорни, толерантни и пълноценни хора, които уважават своето тяло и неприкосновеността на тялото на другите деца.
Темата за сексуалността днес или се избягва, или се третира вулгарно, пише психоаналитикът Весела Банова в предговора на поредицата „Моето сексуално възпитание“, която вече е в книжарниците от издателство „Кръгозор“ (Kragozor.com).
Автори на трите книги, разделени за деца до шест, от шест до девет и от девет до 11 години, са сексологът д-р Джоан Джейкъб и колежката й сексолог и педагог д-р Жоселин Робер.
Целта им е да помогнат на родителите да осъзнаят, че интересът на децата към сексуалността говори, че се развиват нормално. Те обаче подчертават, че обикновено разговорът по темата започва и спира при първите въпроси на детето и се възстановява едва с пубертета. Все едно между тези два периода психосексуалното му развитие е прекъснато, а всъщност не е така.
Това, за което авторките апелират, е откритост и топлота, когато започнете да говорите по този въпрос.
Трите книжки представят света на сексуалното през погледа на дете. В тях има илюстрации, упражнения за рисуване и писане, а в края и речник, в който „забранените думички“ са обяснени на достъпен език.
Във всяко издание има и част за родителите и възпитателите, в която авторките дават указания как да го използват успешно.
Поредицата разкрива по разбираем и забавен начин различните емоционални, психологически и културни причини, които карат всяко дете да се осъзнава и да действа като момче или момиче.
Сексуалното образование
Терминът има широк обхват и обозначава образованието, което засяга специфичната анатомия на двата пола, сексуалната репродукция, сексуалните отношения, репродуктивното здраве, емоционалните връзки, правата и задълженията, свързани със създаването на поколение, контрацепцията.
Сексуалното образование се възприема като подпомагане на малкия човек в цялостното му развитие:
утвърждаване на неговата полова и сексуална идентичност, усвояване на мъжествеността и женствеността, изграждане на самостоятелност, способност за създаване на трайни отношения с околните и развиване на ценности, от които ще се водят за бъдещите избори и постъпки.
В повечето развити съвременни общества сексуалното образование е включено в учебната програма на децата. В същото време се насърчава говоренето по темата вкъщи от най-ранна възраст, а информацията трябва да съответства на интелектуалното развитие на малчугана.
Това би довело до по-нататъшно натрупване на знания по темата и помага за правилното разбиране на промените в тялото и психиката, свързани с настъпването на пубертета.
В редица държави достъпът до сексуално образование е регламентиран като право на младите хора, тъй като ги подпомага да се предпазват от злоупотреба, експлоатация, нежелана бременност, полово предавани болести и СПИН.
Критици на сексуалното образование твърдят, че достъпът до тази информация би повишил любопитството на децата и съответно би довел до експерименти със сексуалното поведение.
Анализ на 48 изследвания върху съществуващите в САЩ програми за сексуално образование и за превенция на ХИВ обаче с категоричност доказва, че те не повишават сексуалната активност сред младежите.
Реално част от тях водят до редуциране на ранните полови контакти, а като цяло се повишава процентът на използващите презервативи или други средства за предпазване.
