Искам да обърна внимание и на хората с увреждания.
Навярно им е трудно сами да се справят с иначе така простото ежедневие за здравите хора.
А защо е така? Колко от нас се сещат за тези хора и до каква степен сме съпричастни с тяхната съдба?
Предполагам, че много хора дори и не ги забелязват. Една от причините е, че те просто нямат възможност сами да излязат от домовете си, нито пък имат и условия за това. Това е така, защото всъщност у нас няма политика за хора с увреждания. Измислят се псевдо мерки от политиците само и само да стигнат до някоя облага, понякога просто за поредния грозен PR. Или за да спазят поредната евродиректива.
Приели сме здравето си за даденост(допълнително всеки ден се тровим с „модерните“ храни, не четем етикетите, пием всякакъв алкохол, пушим цигари и какво ли още не).
Всяко едно движение в нашето тяло, което на нас не ни прави впечатление като свиване на ръка, крак, подскачане, клякане, ходене, дори усмихване или намигане с очи, то за други това им коства много усилие или им е просто невъзможно. Трябва да се изградят нужните условия на тези хора, за да са социално контактни и да не се чувстват изолирани. Не трябва да се определят като различна група хора, защото те са равноправни с останалите. Грешно е разбирането, че уврежданията им засягат абсолютно всички функции в техния организъм.
