Винаги съм бил против казармата, въпреки че съм ходил. Според мен трябва да я въведат за един месец.
Гледам, по улиците крачат някакви младежи с прически, по гащички, изскубали си веждите, говорят като минзухари, едни такива мазни и превзети. Представям си, как такъв юноша отива на гости у съученичка. Момичето му направило салата, опържило кюфтета, сипала ракия – демек постарала се. Идва нашият и иска фреш от круша. Сяда далеч от нея и си играе на смартфона. Дума не може да обели от притеснение. Не хапва нищо, щото е вегетарианец – изпитва искрена жал към умрели свине. Смята се за оригинален, като и пуска тъпи клипчета на телефона си. Девойката все пак му се нахвърля от скука. Правят две минутен секс с меката му болнава пишка. После той си отива, а тя става лесбийка.
Спомням си първата отпуска в казармата. Прибирам се на село.
Тогавашната ми приятелка ме чака на двора. Отварям вратата, а тя търчи с водна чаша водка и парче пастърма. Думи няма – ръцете ѝ треперят по-силно от „обичам те“. Пия, ям, целувам в движение. Знам, че мириша на обществен канал, но сръчно я намествам в спалнята. Влизам в нея. Очите и се облещили, като три литрови буркани… Днешните младежи са презадоволени – лаптопи, фейсбуци, дрешки, слушалки… нямат идея, какво е копнеж, не знаят, какво е да нямаш… но умеят да преинсталират Уиндоус и Андроид.
Вземи му поговори на това девойче. Щом те е поканила, а ти си отишъл, значи се харесвате.
Изключи си шибания телефон, не и давай да пуска телевизора. Пийни ракия, хапни от кюфтетата(яденето на плодове води до сношение с друг мъж), похвали как е сготвила. Ако си глупав или много притеснителен, просто я погледни в очите и кажи, че има много красив задник. Първоначално момичето ще приеме думите ти за простащина, но вътрешно ще одобри комплимента ти.
Произнасяй цялото и име без умалителни форми. Говори, интересувай се от нея, опознай я – така разговорът няма да е посредствен. Приказвай за книги, не за предавания, разкажи и твоя идиотска история (все имаш някоя) – бъди забавен, но не шут, бъди мъж, а не тарикат. Щом спре да се смее я целуни. Целуни я, глупако, не казах да и пипаш гърдите и не си върти езика като някой пумпал, по-нежно деба. Хвани я за кръста или ребрата – бъди уверен.
Глътни на екс последната ракия (че да не ти трае акта едно измиване на чиния). Гледай я в очите. Ако е девствена, трябва да си трижди по-внимателен, ако не… също. Не и тикай главата да ти прави мръсотии… но ти и направи, колкото и да си непохватен. Мачкай, докосвай, разузнавай кое и харесва – ако не разбираш – питай, не е срамно. Навлизай медоносно. Не я блъскай като вратичка на печка – първо джентълменски, накрая дърварската.
Ако искаш да я задържиш си пусни вежди, къпи се поне на два дни и забрави за Фейсбука. Заведи я на театър, вместо на кино – обещавам ти, че тя ще го оцени. Ако чуеш в училище някой да говори презрително за нея, просто светкавично му нацепи един в брадичката (дори да е от големите). Може после здраво да те бият, но по-ценното е да си рицар в очите ѝ… да напълниш джобовете си с мозъка на любимата. А рицарите са такива, защото са яли много бой… те са благородни пазители… въпреки всичко…
Автор: Никола Крумов / nikola666
loading…
