Пречи ли бавната храна в България?

2
140
Добави коментар
IvanStl
IvanStl

Причината да напиша следующите редове е продължаващият повече от месец Странджански холокост, както някои го определиха, бавната храна, или Slow Food, за която стана дума в предишната статия, и боклуците, тъй наречени млечни продукти, които се продават в търговската мрежа.

За това кратко време под смъртоносната инжекция минаха около 5 хиляди нещастни животни под предлог за някаква чума по овцете. Дали има или няма такава зараза със сигурност не мога да кажа, но обстоятелството, че всичко се прави толкова набързо и в пълна тайна, ме кара силно да се съмнявам в това. Най-правдоподобна ми се струва версията, че някой партиен другар ще влиза в бизнеса с овче месо, мляко и млечни продукти и си разчиства пътя.

Защо според мен има връзка и с „бавната храна“? В нашето семейство вече над 5 години си квасим кисело мляко, не помня кога за последно купих готово, а от половин година се научих да правя домашно сирене и кашкавал. Вярно, че е голяма играчка, изисква се време и търпение, но всяко усилие си заслужава. Вкусът е невероятен, като от едно време, и е съвсем различен от боклуците по магазините – в тях я има мляко, я няма.

Първо се научих да правя кисело мляко. Когато бях безработен, отидох до „агенцията по храните“ и ги питах как мога да го продавам. Обясниха ми, че не мога, щото го правя в домашни условия, дори да е идеална чистота. Питах ги дали са наясно, че това по магазините не е кисело мляко. Знаем, отговориха, но това е друг въпрос.

Така „производителите“от над 5 г. загубиха няколко души за клиенти. Но не сме само ние. Колко ли са такива като нас? А като сложим и фермерските пазари, където наистина се продава качествена стока, вярно е, че и цената е по-висока, но който може да си го позволи, купува оттам. Нищо чудно цялата тази история да е нечие поръчение. А колко им трябва на „изпълнителите“ на високо държавно равнище, които след съответната „почерпка“са позаситили глада си, който е нестихващ, като на подрастващи кученца.

Моят „калпазански“ кашкавал, както го наричам. Прави се лесно и бързо. След десетина дни престой в хладилника е готов за употреба.

Та, докато управляващата пасмина, безусловно подкрепена от трите прогнили „патриотични“ патерици, унищожаваха поминъка на хората в няколко погранични села, продължих да си купувам мляко от селяните и да си правя млечните изделия. Затова искам да ви призова, ако ви се удава и имате време, приготвайте си у дома този вид храна или купувайте от производителите на фермерския пазар – ще ядете вкуснотии, ще осмислите и възнаградите труда на хората от село и ще получите удовлетворение.

Моята гордост – зряло краве сирене.
Прясно овче сирене – преди да го сложа да зрее в саламурата.