7 неща от близкото минало, които днешните деца никога няма да видят и опитат

1
176
Добави коментар

От години вече в Интернет пространството се върти една снимка на музикална касетка и до нея молив или химикалка. Текстът към нея гласи:

„Нашите деца никога няма да разберат връзката между тези два предмета”. Безспорно. Също така нашите деца няма да гледат колко е часа на ръчния часовник, домашният телефон ще бъде мит, може дори да не им се налага да пишат ръкописно и няма да имат идея кои са Nirvana и Арнолд Шварценегер. Това, разбира се, няма да направи животът им по-беден от към преживявания, но пък е повод да направим една своеобразна класация, която  Novini365 направи за вас, на 7-те неща, които нашите деца никога няма да опитат.

Фотоапарат с лента

Тези стари фотоапарати, с лента, сещате се, нали? Когато трябва да се концентрираш върху всяка снимка, да внимаваш за всеки кадър, защото имаш точно 24 или 36 пози и няма как да изтриеш снимката, ако не се е получила (което ще разбереш, така или иначе доста по-късно във фотото, когато се промие филмът). Днес фотографията далеч не е така вълнуваща и непредсказуема. Цифровите фотоапарати са безкраен бял лист, с практически безкраен брой снимки, които ако не ти харесат, може да изтриеш само с едно кликване. Но пък вълнението да изчакаш готовите снимки, които прилежно да подредиш в албум, вече го няма. Е, няма го и разочарованието от напълно пропилян филм, без нито една годна снимка от морето или абитуриентския ти бал. Но пък сега имаш хиляди снимки, хвърлени в безброй папки в компютъра, които никога вече не поглеждаш. А старите хартиени албуми винаги ще бъдат разглежданим отново и отново.

 

Стационарните телефони

Помним ги, разбира се. Но на децата ни, ще бъде трудно, дори да им обясним за старите телефони с шайба или копчета. За нас, обаче, това е един мил спомен. Как се уговаряме с приятели, в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем. Как се опитваме да пренесем телефона до стаята си, банята или килера, за да може да имаме малко усамотение за така важните ни разговори със съучениците. Как чакаме дуплекса най-накрая да затвори, за да може ние да наберем…

Сега мобилният телефон е в джоба на децата ни, едва ли не от детската градина, спим с него до възглавницата, рядко го пускаме от ръцете си… полезна ли е тази привързаност?

Печатните книги

Това с книгите е малко спорно, защото много зависи от самите нас като родители, дали детето ще обикне и познава книгата в истинския й вид. Но безспорен факт е, че електронните книги придобиват все по-голяма популярност. Особено при младите хора. Но едно е сигурно, децата ни навярно никога няма да отварят старите ни речници и енциклопедии. Тези, които сме разлиствали безброй пъти, докато сме учили чужд език или сме си писали домашните. Кварталната библиотека (ако все още съществува), в която сме писали курсови работи или сме взимали книги за четене през ваканцията, е много малко вероятно да привлече децата ни. Всичко сега става много по-лесно и бързо – отново само с едно кликване.

Възможността да се изгубиш

Дните, в които питаш за посоката са безвъзвратно отминали. Днес имаме телефони с карти, GPS, Интернет и какви ли не приложения, които няма да ни позволят да се изгубим. А понякога не е толкова лошо да се поизгубиш. Обърквайки посоката, попадаш на най-хубавия квартален ресторант, за който иначе няма как да разбереш. Погрешната улицата можеше да ви заведе до малък зеленчуков пазар, от където може да си купите най-сочните ябълки, които да изядете, докато търсите вярната посока. Днес, ще го пропуснете, защото имате точния маршрут от точка А до точка Б.

А спомняте ли си времето, в което ги нямахме тези „умни” телефони, всъщност нямахме никакви. Но имахме доста по-точна представа за времето. Днес не ни притеснява да закъснеем за среща. Просто звънкаме за секунда или пращаме sms (даже има и различни шаблони, които ни облекчават дори да не пишем излишно) и предупреждаваме, че ще се забавим. Лесно, нали? Може би твърде лесно.

Уокменът

Помним времето, когато светът беше аналогов, а ние слушахме касети и носехме с гордост преносимите плеъри. Да имаш уокмен си беше богатство. Ето тук идва моментът с касетката и моливът. Животът на батериите беше кратък и не можехме да го пропиляваме с превъртане на любимата песен. Измислихме си начин. Сега имаме нов речник, в който МP3-те и „плейлиста” изместиха завинаги „пауза” и „превърти назад”. Но пък бяхме доста изобретателни…

„Детското“

„Мамо, почва Детското!” Звучи познато, нали. Това бяха 30-те минути на ден, без да броим „Лека нощ, Деца”, в които имаше някакво детско предаване по телевизията. И го чакахме с нетърпение, дори се случваше да прекъснем игрите навън, за да го гледаме. Сега за децата ни има специални канали, по които денонощно дават детски филмчета. Отделно от това, са безкрайните възможности на Мрежата и дисковете с анимация, които може да се купят от магазина във всеки момент от деня или нощта (в случай на спешна нужда).

Режимът на тока и водата и „Кореком”

Тези неща, заедно с купоните за олио и захар, връзката банани за Коледа и празните магазини, разбира се са неща, които е хубаво, че децата ни няма да ги преживеят. Но пък ние сме тези, които ги помним все още и е хубаво да не забравяме. Дори не е зле да им ги разкажем, за да знаят и да не се повтаря.

Но тези неща не попречиха на нашето детство да бъде хубаво. И го обичаме въпреки и заради това!

loading…