Здравейте от задръстването! Не знам как сте вие там, но ние тука сме се задръстили добре! Средната скорост на придвижване на моята колона е 3 километра в час. Съседните колони очевидно се движат по-бързо, но като се набутам в някоя от тях и тя тръгва по-бавно, а колоната, в която съм бил току що, се забързва! Какво е това чудо – не знам, обаче фактите са налице! Аз лично обяснение нямам! Чакайте да питам колегата от съседната колона той дали има обяснение… Колега, какво е това чудо?
Онзи смъква страничното стъкло и мига като с аварийните:
– Кое по-точно, колега?
– Ами вашата колона се движи по-бързо от нашата!
– Не е вярно, вашата се движи по-бързо от нашата, а като се набутам във вашата, нашата тръгва по-бързо!
Не беше прав колегата, ама хайде, друго е по-важно. И му викам:
– Добре, де, ти кажи какво е това чудо, колега!
– Не знам, колега! – вика ми той.
– Обаче фактите са налице, колега?
– Налице са, колега.
Някак си ми олекна. Облегнах лакът на рамката на прозореца и подхванах по-спокойно:
– Ами ти имаш ли обяснение, колега?
– Не, колега, аз лично нямам обяснение! – подпря лакът на рамката и той.
Чухте ли, и колегата ме подкрепя! И му викам:
– Абе, колега, ти мислил ли си да тръгваш от вас с колата в друг час, за да избегнеш задръстванията?
– Мислил съм, колега.
– И какво?
– Пак има задръствания! Щото и други тръгват по-рано, за да избегнат задръстванията и като се задръстим с тях, висим докато се включат в задръстването и колегите, които са тръгнали по-късно.
И аз съм го забелязал това. И му викам:
– Аха! Ами ако тръгнеш още по-рано, колега?
– Пробвал съм! Тръгвал съм в три сутринта на работа и пак се задръствам с разни други като мен!
– А да тръгнеш в полунощ, колега?
– Пробвал съм, колега! Пак се задръстваме!
Така е, така е! И продължавам:
– Брей! Ами да тръгваш за работа от предния ден вечерта?
– И това съм пробвал, колега! Абе аз съм тръгвал три дни по-рано за работа, за да избегна задръстването и пак не става!
Ето тука вече ме уцели между фаровете:
– Стига, бе, колега! Не ти вярвам!
– Ми нали ме гледаш! – форсира се той. – Аз сега съм тръгнал да ходя на работа във вторник! Днес още е петък, пък гледай какво е задръстване за вторник!
– Леле, колега! – шашкам се.
– Леле, я! – шашка се и той.
Мълчим, гледаме светофара. Аз, нали съм висшист, мисля. И му викам:
– Абе, колега, ти знаеш ли всичкото това какво значи?!
– Какво значи, колега?! – наднича през прозореца той.
– Ами значи, че ние сме си задръстени, ей така, по принцип и никакво движение и никакъв трафик не са ни виновни!
Той се дръпна:
– А-а, колега, няма да обиждаш, колега!
– Не, бе, колега, помисли…
– Ще те помисля аз тебе! – размахва юмрук той – Я си вдигай стъклото и не ми досаждай!
И свирка с клаксона, и вика към предния:
– Ами ти бе, какво дремеш отпред, я карай!…
Онзи показва среден пръст през шибидаха, а светофарът светва зелено. Газ!…
