На снимката: автоматичната междупланетна станция „Паркър“ по време на опаковането й в обтекателя на ракетата-носител „Делта 4 Хеви“. Photo credit : NASA/JHUAPL/Ed Whitman
3 август 2018 г. 17:56 ч.
Светослав Александров. През 2015-та година НАСА пожъна един от най-големите си успехи в областта на роботизираната космонавтика: посещението на Плутон. Следващото голямо пътешествие на агенцията започва този месец и то ще заведе роботизираната мисия „Паркър“ не към периферията на Слънчевата система, а точно обратното: към самото Слънце.
Възможността за изстрелване е ограничена във времето – винаги е така, когато става въпрос за междупланетна мисия. Най-ранната възможна дата е 11-ти август, а най-късната – 23-ти август [1]. В рамките на всеки ден от този времеви период има 45-минутен стартов прозорец. Ако „Паркър“ излети на 11-ти август, най-ранният възможен час за излитане е 10:48 ч. българско време.
В края на месец юли автоматичната междупланетна станция „Паркър“ беше прикачена към ракетата-носител на United Launch Alliance (ULA) „Делта 4 Хеви“. По показателя товароподемност това е втората най-мощна ракета в света след „Фолкън Хеви“. „Делта 4 Хеви“ може да изведе в Ниска околоземна орбита близо 29 000 килограма полезен товар. А мисията „Паркър“ тежи едва 646 килограма. Погледнете снимката, показана по-горе. Вижте колко е мъничка „Паркър“ в сравнение с обтекателя на ракетата!
И ако сте в недоумение защо ще се използва такава мощна ракета, за да се изпрати такава малка сондичка, сигурно ще ви изненадам още повече, ако ви кажа, че за да се стигне до Слънцето е много по-трудно, отколкото да се прати апарат до Плутон. Звучи анти-интуитивно, но е факт. Ето най-простото обяснение защо това е така: Земята обикаля около Слънцето със скорост 30 km/s. За да може да бъде изпратена космическа мисия извън Слънчевата система, към тях трябва да бъдат добавени 16.67 km/s (което е т.нар. Трета космическа скорост), като се изстрелва по посока на движението на нашата планета. Но за да се забави движението на един космически апарат и вместо това да почне да пада към повърхността на Слънцето, той трябва да бъде ускорен с 30 km/s в посока, обратна на движението на Земята. Положението става по-сложно, ако искаме да постигнем стабилна орбита в близост до Слънцето, тъй като гравитационното привличане става по-голямо с приближаването към него и поради това при по-близките орбити скоростта на движещите се тела е по-голяма: например скоростта на Меркурий възлиза на 47.87 km/s – значително по-голяма от тази на Земята.
Целта на „Паркър“ е да се приближи още повече в сравнение с Меркурий – едва на 6 милиона километра от слънчевата повърхност [2], докато Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от нея. За тази цел дори гигантската ракета „Делта 4 Хеви“ няма да е достатъчна. Ще се използва и т.нар. гравитационна асистенция – процедура, при която космически апарат прелита край някаква планета, използвайки нейната гравитация, за да промени пътя и скоростта си към крайната си цел с минимален разход на гориво. В случая „Паркър“ ще облита многократно Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто – през декември 2019-та, третото – през юли 2020-та, четвъртото и петото – през февруари и октомври 2021-ва, шестото – през август 2023-та и последното седмо – през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на „Паркър“ със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година.
Щом „Паркър“ се позиционира на 6 милиона километра от Слънцето, там условията ще са ужасяващи. Специален щит, съставен от въглероден композит и с дебелина 11.4 сантиметра, ще пази крехката електроника от колосалната радиация и топлина.
„Паркър“ е истинска изследователска мисия – тя ще навлезе в неизучавани досега от човек региони и поради това се очертава да повдигне повече въпроси, отколкото да даде готови отговори на вече зададени научни въпроси. И все пак някои въпроси са с десетилетна давност и чакат да бъдат разгадани. Например и досега не е ясно защо повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера – т.нар. корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едва 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, вече в атмосферата, температурите надхвърлят 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем, но очакваме „Паркър“ да помогне в разгадаването на загадката.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
