От ТРУД
Оставката на министъра на околната среда и водите Нено Димов поиска политическа партия „Зелените“ в съобщение на официалния си сайт в интернет. Причина за поредното недоволство на формацията, която е едно с коалицията от уж неправителствени организации „За да остане природа в България“, е решение на правителството от заседанието му миналата седмица. Тогава Министерският съвет одобри сключването на концесионни договори за разработването на два нови рудника.
Софийското акционерно „Прохорово майнинг” АД получи право в следващите 35 години да добива ценни метали и руда край новозагорското село Прохорово. А за 29 години „Минна компания“ ЕООД ще добива лигнитни въглища от находище „Алдомировски въглищен басейн“, участък „Радуловци“, намиращ се на територията на община Сливница, Софийска област.
И двете дружества са регистрирани на един и същ адрес, като са свързани с бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев, а двата рудника ще бъдат с огромни мащаби и ще са сред най-големите у нас.
Дотук няма нищо лошо – от години в България не са откривани нови рудници от подобен мащаб, като пръст в това имат „зелените“. Когато става въпрос за подобна дейност, те винаги са в първите редици на недоволните. По този показател дори изпреварват хората, в чийто населени места се планира добива. Но този път от малкия „зелен“ ъгъл имаше дълго мълчание, последван от неадекватна реакция, въпреки че част от инвестицията за златодобива попада в зони с редки местообитания. В момента с искането за оставка на министър Нено Димов „еколозите“ просто крещят „Кой ни оцапа гащите?“
Те са в паника, че за пореден път се потвърждават всички факти, които включително и вестник „Труд“ е доказвал през годините в своите разследвания за „зелените“. Истината за тях е разкривана много пъти. Съвсем логично е тя да не се харесва на „природозащитниците“ – че те са кохорта, маскирана зад екологична кауза, чиято цел е чрез лъжливи кампании да се добере до властта, за да обслужва личните си финансови интереси. Случаят с двете нови концесии отново доказва тази истина. А реакцията на „зелените“ е толкова нелепа, че дори буди смях. Какво написа тяхната партия, след като бе одобрено сключването на договорите с компаниите, свързани с Христо Ковачки?
„Зелените не сме изненадани, но сме силно обезпокоени от решението на правителството тихомълком да разреши на свързани с него (Ковачки-б.а.) компании да концесионират нови находища на лигнитни въглища (в община Сливница) и медна руда („Прохорово“ до Ямбол), в съдружие с Атанас Тилев, който през 90-те години стана известен като собственик на фалиралата „Банка за земеделски кредит“. Така започва излиянието на официалната им страница, в което е искането за оставка на Нено Димов, защото си „мълчал“.
Всъщност безмълвието по казуса го демонстрираха именно „зелените“, а сега обвиняват кабинета, че „тихомълком“ приел концесиите. За тяхно съжаление документацията за всички процедури е достъпна на сайта на МОСВ. Документите показват, че намеренията за откриването на двата рудника са от доста години. Например за добива на лигнтни въглища край София „Минна компания“ ЕООД е отправила инвестиционното предложение на 15 юли 2009 година.
Обществените обсъждания са минали, няма данни „зелените“ да са имали нещо против. Оценките за въздействието върху околната среда на рудниците са започнали през 2013 година и са одобрени през 2016-а. На 20 март 2016 г. е одобрен ОВОС за мината в Прохорово, а на 25 май 2016 г. ОВОС за рудника край София.
От започването на всички процедури са минали 10 години, а от тяхното приключване – две. Доста време преди Нено Димов да стане министър на околната среда и водите. И достатъчно за „зелените“, за да изиграят добре познатото представление – очерняща кампания срещу официалната власт в присъдружните им медии от кръга „Капитал“, клевети в международната преса и сайтове, улични протести, че дори и някой местен референдум против инвестицията.
Това стана с участъка на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле“, който „зелените“ години наред спираха. Тази година съдът окончателно одобри трасето, но „еколозите“ искат от Европейската комисия да накаже българската държава. Но именно в Брюксел са заинтересовани най-много от завършването на аутобана, който е част от Паневропейски коридор номер 4, свързващ Германия и Гърция.
„Природозащитниците“ са пропуснали и редовната си практика за масови жалби срещу процедурите за двата рудника. Така, както правят със ски зона „Банско“, където концесионерът е спечелил всички 58 дела, образувани след техни жалби. Въпреки постановеното от съдебните състави „зелените“ продължават натиска си върху този инвеститор, който е един от малкото, показал че няма намерение да се отказва.
Но се отказа дъщерната компания на „Асарел-Медет“ – „Евромакс сървисиз“, която с проекта си за добив на злато в изоставената мина над Трън щеше да възроди най-бедния регион в България. По-точно отказаха ги „зелените“, които започнаха очерняща кампания срещу инвестицията. Стигна се до местен референдум, преди който активисти на „природозащитниците“ обикаляха селата и лъжеха хората как в мината ще се добива не злато, а уран. В резултат на тази манипулация на допитването над 90 процента гласуваха „против“ и инвеститорът се оттегли. А Трън ще си остане една от най-бедните общини у нас още дълго време.
Примерите за саботирани от „зелените“ проекти за стотици – книга може да се напише за тях. Но с двете нови концесии има само зелена тишина и след като всичко е приключило една смехотворна реакция, целяща да хвърли прах в очите на обществото. Да покаже колко са „загрижени“ партийните еколози. Само че има няколко проблема в тяхната жалейка за Прохорово и Сливница.
Нено Димов няма нищо общо с процедурите, предхождащи концесиите. Той дори не е бил министър тогава. Сега даже не е вносител на одобреното предложение – такава е министърът на енергетиката Теменужка Петкова. И тя спазва закона, защото след като всичко е изрядно, не може да каже „Не“ на двете инвестиционни намерения. Така че „зелените“ не правят нищо друго, освен да внушават, че кабинетът е трябвало да отхвърли проектите. Но така щеше да си гарантира съдебни дела, които щяха да бъдат спечелени от дружествата, а държавата – ощетена с милиони.
МС „тихомълком“ разрешил концесиите – интересно как процес, траял 10 години, може да бъде наречен така. Имало е общтествени обсъждания, заседание на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, където „еколозите“ през годините имат представители. Но и ВЕЕС е дал одобрението си. Дори да са били там и да са изказали аргументи против, защо след това „зелените“ не са направили, както действат винаги – да обжалват в съда?
Доста теми за размисъл се насъбраха. Как така за едни може, а за други не? Как „зелените“ делят инвеститорите на такива, срещу които са, и на онакива, за които си затварят очите?
Вариантите не са много. Единият води към така наречения „зелен рекет“. Вече всеки знае какво означава това. „Еколозите“ казват на инвеститора: „Плащаш ни, оставяме те на мира, не даваш парите – съдим до дупка и проектът ти се забавя с години, а ти търпиш загуби“.
Втората възможност води до свързаност на „еколозите“ с инвеститора. „Зелените“ са част от новия проект на кръга „Капитал“ – „дясната“ коалиция „Демократична България“. Самата коалиция „За да остане природа в България“ също е произлезла под умелото дирижиране на Иво Прокопиев. Медиите на последния не са написали една лоша дума за двете концесии, на които обръщат внимание още от 2009 година. За разлика от инвестициите в зимния туризъм, например. Е, няма как господарят ти да е ОК с нещо, а ти да си против, нали?
И сега, разчекнати на шпагат между своя благодетел и фалшивата си екологична кауза, благодарение на която усвояват пари от Брюксел и все още някои обикновени хора им се връзват на манипулациите, „зелените“ крещят „Кой ни оцапа гащите?“ И стават още по-смешни. Но всъщност са уплашени. Защото за разлика от предишните два кабинета на Бойко Борисов, този не се съобразява с тяхното изнудване.
По време на това управление бе приключен казусът с автомагистрала „Струма“ и тя най-после ще бъде завършена. Беше направено частичното изменение на действащия План за управление на Национален парк „Пирин“, което е основна стъпка в развитието на зимния туризъм в цялата страна. Двете концесии за добив на подземни богатства също са важни за икономиката – те също са одобрени.
Отделно „зеленият рекет“ над бизнеса беше ограничен, след като бяха направени промени, с които обжалването на важни инвестиционни проекти може да става само на една инстанция. Така важни за развитието на страната частни проекти няма да бъдат забатачвани с години в съдебната зала. Коригиран беше и Административно процесуалния кодекс, който позволяваше с такси от 10 лева за жалба да се спират планове за десетки милиони.
Именно от това идва страхът на „зелените“ – най-после има управление, което не се съобразява с тях, а с националните интереси. Лоши времена идват за „зелените“ и те все по-често ще цапат гащите.
