Размерна структура

Размерна структура почти се приближава до тази на индустриалните предприятия в страните с нормална пазарна икономика. Различията са две. Първо, в българската промишленост все още има повече предприятия в долната част на групите от 6 до 50 и от 51 до 200 заети, което отразява слабостта на малките частни предприятия. Второ, относителният дял на първите две групи в България е по-нисък, а на последната група е по-висок спрямо страните с развита пазарна икономика, макар че тези различия са несравнимо по-малки, отколкото преди няколко години.

Новини от страната и чужбина

Потребителските кредити от Fibank
Производител на лавандула: Свръхпроизводството ще доведе до фалит на малките производители
За лошите новини със злоба

Нарастването броя на нечастните предприятия в промишлеността е повече от 7 пъти. Това е няколко пъти по-малко, отколкото е в Румъния и почти равно на увеличението на броя на тези предприятия в Унгария и Чехия. Децентрализацията на държавните предприятия не е самоцел. Тя би трябвало да се разглежда само като основа за по-лесно осъществяване на ефективно производствено , технологично и организационно-икономическо преструктуриране. Може да се предположи, че този процес ще протече по следния модел при прехода към пазарна икономика. Първо , децентрализация чрез премахване на съществуващите предимно хоризонтални обединения. Второ, бърза приватизация и ускорено развитие на новосъздадени частни предприятия. Трето, осъществяване на интензивни процеси на интеграция и създаване на нови, предимно вертикално, а по-рядко хоризонтално интегрирани предприятия.

В България процесът на приватизация се забави; новият частен бизнес нарасна бързо на брой, но все още е толкова слаб, че не може да бъде не само инициатор, но дори и привлекателен обект за сливания, поглъщания и други форми, чрез които би се осъществила новата интеграция.

Нарасналият брой на самостоятелните предприятия в икономиката като цяло и в отделните отрасли и подотрасли спомага за премахване на монополизма в икономиката . Може да се твърди, че в повечето от отраслите е постигната максимално възможната децентрализация като основа за демонополизацията на икономиката . Монополни позиции все още съществуват за еднозаводските предприятия, които са единствени производители на даден продукт или за някои комплекси от предприятия в отрасли и производства , за които България е била специализирана в рамките на СИВ /например Балканкар, Булгартабак и др./. Но дори и тези комплекси вече не са обединения на всички предприятия от съответния подотрасъл, каквито бяха допреди няколко години. Например в подемно-транспортното машиностроене производството на другите подемни машини и техника/електротелфери, кранове, асансьори, складова техника/ е обособено в отделни заводи. Същото се отнася и за предприятията в някои от първичните ешелони – производство на електромотори, дизелови двигатели и др . В резултат на това в подотрасъл „Подемно-транспортно машиностроене” освен „Балканкар” съществуват още 31 самостоятелни акционерни дружества , дружества с ограничена отговорност и фирми.

Известно е, че антимонополна политика може да се провежда както чрез влияние на вътрешната, така и чрез външната конкуренция. За големите български стопански организации влиянието на чуждите производители има много голямо значение. Примерът на „Булгартабак” показва , че обединения от този тип се сблъскват с много остра конкуренция не само на външните пазари, но и на вътрешния, на който все повече се увеличава предлагането на цигари от внос.

Децентрализацията на държавните предприятия остава основният фактор за създаване на условия за демонополизация на икономиката . Влиянието на частните фирми за задаване на конкурентна среда е сравнително много по-слабо, въпреки че техният брой и този на другите институционални собственици е многократно по-голям . Това се дължи не само на малкия им размер, но и на факта, че в много отрасли, особено на едрата промишленост, те или не са представени или присъстват символично.

Децентрализацията на държавните предприятия е основата и само една от стъпките към създаването на предприятия, чувствителни към импулсите на конкурентната пазарна среда. Необходимо е по-нататък предприятията или голяма част от тях да бъдат приватизирани и да се създаде реалната пазарна среда , в която те да функционират.