Модели на масова приватизация

1
125
Добави коментар

Едни от
най-значителните промени в индустриалната организация на българската икономика
са осъществени в организационната й структура. Те бяха извършени главно в две
насоки – промяна във формите на организация на държавните предприятия и рязко
увеличаване броя и формите на търговските дружества и фирми, собственост на
други субекти юридически и
главно физически лица.

Новини от страната и чужбина

ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите Бари и Чезена обявиха фалит Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

През юни 1991 г. беше приет Търговски закон*, с което се целеше
основното стопанско законодателство
на  България  да  се
уеднакви  с това на развитите
страни с пазарна икономика. Нормите на Търговския закон имат изпреварващ характер, особено в частта за акционерните
дружества , защото регулират отношения, които по това време не съществуват в стопанската практика или все още са слабо развити.

Въз основа на този закон през юли беше приет Закон  за образуване  на търговски
дружества**, с което започна
преобразуването на държавните фирми в еднолични търговски дружества .
Държавните акционерни фирми се регистрираха като
акционерни дружества , а останалите държавни фирми като дружества с ограничена отговорност.
Освен това след децентрализацията бяха създадени и редица нови дружества и дружества и от двата вида.

Промяната на фирмената организация
може да се види от табл. 3. Пререгистрацията, съобразно изискванията на Търговския
закон, не можеше да се осъществи за кратко време, затова през 1991 и 1993 г. в
статистическите данни за формите на предприятията са показани както търговски
дружества, така и фирми, регистрирани според Указ N 56.

Разнообразяването на формите на
стопанска организация, обособяването като отделни
групи на дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества , както и
различните форми на обединяване на предприятия или дейности. Сравнително стабилен е броят на акционерните
дружества, след като веднъж вече са създадени през 1991 г. Въпреки че всички
разглеждани предприятия са държавни, разнообразяването на  организационните  им  форми може
да се разглежда като
положителен процес. Той отразява
стремежа да се съобрази видът на
предприятието с неговото място в
икономиката, характера на неговата дейност и
т.н.

Едни от
най-важните елементи на промяната в предприятията това са промените в тяхното
управление и контрол. Процесът има две страни, в зависимост от различните им
организационни форми – създаването на предприемачи, които да бъдат движеща сила
на развитието, и основните фигури, осъществяващи управлението и контрола в
малките и средни предприятия и създаването на корпоративно управление в
акционерните дружества. Проблемът се усложнява от това, че промените се
осъществяват в две направления при възникващите частни и при променящите се
държавни предприятия.

Във второто направление проблемите са по-сложни и по-трудно
осъществими,  .защото  възникват
извън  икономически  противоречия
и е необходимо да се съчетаят
изискванията за ефективни изменения с избягването на провала на държавния
сектор, който  все още е  основата на икономиката.

Управлението и контролът в
предприятията е тясно свързан и произтича от точното
определяне на имуществените  права.  В  тази насока през 1991 г. беше направена съществена промяна –
прекратено беше неясното съчетание между работническо самоуправление , технократизъм
и държавна намеса. Министерският съвет
е  определен като органът, който отговаря за
функционирането на държавната собственост, и през август 1991 г.  беше приета
Наредба  за  управление на Едноличните търговски дружества
с  държавно  участие.
Установиха се основните правила за провеждане  на мениджърски конкурси, с което се целеше да
се заменят назначените според политическите
им заслуги стопански ръководители с такива, които са
избрали според професионалните им качества.

Друг важен акт за регламентиране дейността на държавните предприятия беше
приет в началото на юни 1992 г. С
Постановление на Министерския съвет се възложи на министрите на промишлеността,
търговията, транспорта и др . да преобразуват все още съществуващите
фирми, регистрирани по Указ N 56 в
еднолични търговски дружества с държавно имущество. По този  начин  се
направи  последната  с
тъпка към уеднаквяване статута на държавните предприятия съобразно
изискванията на Търговския закон.

Измененията във формите на организация  на
българските промишлени предприятия се осъществява в общи линии подобно на промените в
останалите централно  и  южноевропейски  държави. Замяната на социалистическото
държавно  предприятие  с
разнообразие от форми, които са
присъщи на пазарната  икономика,  се
осъществи както в България, така и
в повечето  други  страни
през  периода 1990-1992 г. Подобни
са и възприетите форми на
предприятия, въпреки че наименованията
се различават поради националните специфики или
възприетите  западни  модели
френски,  англо-саксонски,  германски
и др. Като правило разнообразието е по-голямо в страните , кои то имат специален
закон (например в България Търговския
закон), в който е събрана на едно място цялата материя, свързана с формите на
предприятия, функционирането им и взаимодействието между тях.

В повечето страни с преходни
икономики се наблюдава също и разнообразие от
институции за управление, преструктуриране и приватизация на държавните
предприятия. В това отношение България изостава не съществуват например холдинги за управление  на държавните предприятия, фондовете за
реконструкция или  за подпомагане на малките предприятия да функционират.

Формата, чрез която ще се управлява държавната
собственост или държавното участие,
не би трябвало да се вземе на готово от някоя друга страна, но все пак е
необходимо да се посочи, че зад разнообразието си пробива
път един принцип специализацията на органите,
които ще осъществяват управлението. При
това не може да се разчита, че всички чиновници в отрасловите министерства са способни да провеждат компетентно държавната политика по отношение на
отделните предприятия чрез включването им в неговите управленски органи. Още
по-малко това е възможно, когато на практика липсва индустриална политика.

Ме само
създаването на специализирани органи за управление на държавната собственост е
достатъчно за неговото подобряване. Опитът на Румъния в това отношение е
положителен. Там съществува стройна система от допълващи се специализирани
органи на три равнища, но въпреки това не бихме казали, че румънските държавни
предприятия функционират много успешно.

Като цяло може да се твърди, че в България вече има относително
разнообразие от съвременни форми на организация. Създават се и ще бъдат
създадени и нови, чието съществуване е регламентирано в Търговския закон (например обединения от търговски дружества консорциуми, холдинги
и т.н.). Това  е  положително
явление ,  но  все още не е достатъчно, за да се твърди, че организационните форми на
предприятията са създадени като институции
на нормалната пазарна икономика.
Тяхното  действително  формиране,
изпълването  им  с реално съдържание , първо, се нуждае от време, и второ, протичането на този процес е свързано и зависи  от развитието
на  останалите институции на
пазарната икономика.