Макар че в борбата с абсолютната
бедност има определени ус- пехи (в рамките на изпълнението на Целите на
хилядолетието, 2000- 2015 г.44), най-новите изследвания
недвусмислено свидетелстват, че по отношение постигането на социалните цели на
УР се наблюдава влошаване, изразяващо се в нарастване на неравенството в света.
Бр. Миланович, водещ икономист на
Световната банка, изчис- лява глобален коефициент на Джини за 122 страни в
света в перио- да 1988 – 2005 г. и установява, че е налице тенденция към
нараства- не на глобалното неравенство: Коефициентът на Джини се увелича- ва от
0,683 на 0,707. Ако се дешифрира стойността на показателя за 2005 г., това
означава, че най-богатите 10% получават 58% от све- товния доход, докато
най-бедните 10% – едва 0,6% от дохода (съот- ношение на средните доходи в двете
групи 95:1). Също по оценка на
Миланович, през 2005 г. 1% от най-богатите хора на планетата присвояват доход,
равен на дохода на други 4, 275 млрд. души.45
Зад стойността на показателя за
глобалното неравенство се крият големи различия по страни и групи страни. В
специализира- ната литература обаче е консенсусно прието, че през последните 35
години (след 1980 г.) се наблюдава нарастване на доходното нера- венство в
почти всички региони на света.
Новини от страната и чужбина
Summertime jazz с Fibank Закон за частния фалит ще помага на „вечните длъжници“ Каракачанов иска ДАНС да провери фалшиви новини за заселване на мигранти в Странджа
Данни за страните от ОИСР (популярно
известна като „клуб на богатите”) показват, че пропастта между богатите и
бедните в стра- ните-членки е на най-високото си равнище от 30 години насам. Днес
10-те % най-богати от населението на страните от ОИСР получават
9,5 пъти по-високи доходи от 10-те % най-бедни, докато през 1980 г. отношението
е било 7:1.46
Нарастването
на доходното неравенство се демонстрира и от Кое- фициентът
на Джини. В страните
от ОИСР неговата стойност е 0,29 през 1985 г.,
а пред 2012 г.
се увеличава с 3 пункта и става
0,32. Коефициен- тът на Джини се
увеличава в 16 от 21
страни на ОИСР, за които
има дългосрочни данни. При това
в страни като Израел,
Нова Зеландия, Швеция и САЩ нараства с повече от 5 пункта. Слабо
намаление има само в Гърция и Турция,
но в последната страна изходната стойност на коефициентът е много висока (Коефициент на Джини равен на 0,44).
Делът на най-богатият 1% от населението в общите
доходи (пре- ди облагане
с данъци) в страните от ОИСР също има тенденция да се увеличава през последните 35 години. Сега този дял
е между 7% в Дания
и Холандия и 20% в САЩ.
Причината е, че най-богатият 1% е присвоил
непропорционално голям дял от увеличението на доходите през периода.:
37% в Канада и дори 47% в САЩ. В резултат
делът на най-богатият 1% от населението
в САЩ в съвкупните доходи за 35 години се
е удвоил (от 10% се увеличава на 20%).
Но увеличаване на делът на
най-богатият 1% от населението в съвкупните доходи е характерно дори за страни,
които традиционно се характеризират с по-голямо равенство. Между 1980 и 2000 г.
във Финландия, Швеция и Норвегия делът му се е увеличил със 70% и сега достига
7-8% от съвкупните доходи на населението.
В групата
на получаващите най-високи доходи, се
проявява тен- денция на концентрация на доходите в
ръцете на най-богатите от богатите. В
САЩ, например, делът на най-богатия 0,1% в съвкупните доходи се увеличава
между 1980 и 2000 г. четири
пъти: от 2% на 8%.47
За сравнение, на най-богатия 0,1% от населението се падат 4-5%от съвкупните доходи в Канада, Швейцария и Великобритания и 3% в
страни като Италия, Франция и Австралия.
Сред страните с
нововъзникващи пазари, високият икономи- чески растеж в Китай и Индия извади
милиони хора от абсолютната бедност. Но ползите от растежа се оказаха
неравномерно разпреде- лени между различните групи от населението и доходното неравен- ство нараства през последните десетилетия. По оценка на ОИСР,
коефициентът на Джини в Китай е 0,43 през 2009 г. срещу 0,29 през 1981 г. Сред динамично развиващите се
нововъзникващи пазари само Бразилия
успява значително да намали доходното неравенство (коефициент на Джини 0,63
през 1989 г. и 0,55 през 2009 г.), но пропастта
между 10% най-богати и 10% най-бедни от населението все още остава 5 пъти
по-висока от тази средно в страните от ОИСР.
В болшинството бивши социалистически страни доходното не- равенство
проявява тенденция да нараства, особено в периода след 1990 г. в резултат на
пазарните реформи и смяната на социалноикономическата система.
Аналогична тенденция, дори още
по-силна, показва разпреде- лението на
богатството в световен мащаб. В навечерието на Све- товния икономически
форум в Давос тази година, една новина взриви общественото пространство: бяха
публикувани резултати от изследване, според което делът на най-богатият 1% от
населението в съвкупното богатство се увеличава от 44% през 2009 г. на 48% през
2014 г. Изследването предвижда също, ако тази тенденция се запази, през 2016 г.
най-богатият 1% от световното население ще притежава
повече от 50% от световното богатство.
Последната глобална
финансово-икономическа криза още по- вече задълбочи неравенството. В много
страни по света големи прослойки от населението, в т.ч. и следната класа, бяха
заплашени от загуба на социален статус и социално изключване. Това насочи
вниманието на политиците и науката към проблема за неравенство- то и сега той е
един от въпросите с приоритетно значение пред ико- номическата политика на
много държави. Въпросът е в центъра на вниманието и на общественото мнение и икономистите: не
случай- но най-четената книга през 2014 г. е книгата на Т. Пикети „Капита- лът
в 21 век”,49 която се занимава със същия проблем.Казаното по-горе дава основание да
се направи следния извод: макар че концепцията за УР е понастоящем общоприета и
всеприз- ната концепция за развитието на света, следва да се прави разлика
между риторика и практически действия. Практическият напредък по реализацията
на тази концепция е всъщност малък и неудовлет- ворителен. Това се констатира
на всеки нов глобален форум по проблемите на УР, от Световната среща за Земята
в Стокхолм през 1972 го, до Рио+20 през 2012 г. През целия период след
Стокхолмс- ката конференция през 1972 г., на всеки следващ форум, са били
отправяни критики за бавния напредък и е било изразявано разоча- рование от
постигнатото (между всеки от форумите стои период от 10 г., което е достатъчно
дълъг период за оценка).
