Разгледаните промени и приоритети на социално-икономическите реалности на съвременното общество определят решаващата роля на сферите на образованието и науката за реализирането им и могат да бъдат третирани като предпоставка за извършване на анализ на спецификата на човешкия капитал на заетите в тях лица в три насоки – по типовете знание, специфичните способности и умения, и присъщите му роля и функции.
Новини от страната и чужбина
Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката
За тази цел е необходимо преди всичко да се изяснят структурните характеристики на основополагащото за характеризирането на ЧКОН „динамично, гъвкаво и интерактивно“ понятие знание, което позволява да се очертаят особеностите му по типовете знание.
Веднага трябва да се подчертае, че в икономическата литература преобладава мнението за съществуване на известна разлика между по-общото понятие знание и неговия елемент – информация71: информацията е съвкупност от вече интерпретирани знания (отговор на въпроса „зная какво“, т.е. знание за съществуващите факти), докато знанието е продукт от използване на информацията (отговор на въпроса „зная защо“). Изхождайки от това разграничаване, достъпността на информацията не означава широко разпространение на знанието, в случая разбирано като научно знание за принципите и законите на природните, икономическите и други явления. Знанията, създадени в процеса на опознаването на околната среда, често се проявяват в „безмълвна“ (неявна, неосезаема, неотделима от човешката личност) форма, затова притежаването на знания и информация са две различни неща. И двете обаче са неотделими от функционирането на определени социални институти, затова притежават обща характеристика – „зная кой“, което води до формирането на специфични социални взаимоотношения, осигуряващи достъп до необходимите експерти и ефективното използване на споделеното от тях знание. Съществува още един тип знание, комбиниран с информацията – „зная как“, което се основава както на въплътеното в съответните разработки научноприложно знание, така и, дори в по-голяма степен, на практическите умения и способности на конкретните изпълнители към тяхното използване или внедряване в практиката. Обобщавайки тази класификация на четирите типа знание, става възможно да се определи специфичният характер на научното знание, присъщо на интелектуалния изследователски човешки капитал: за разлика от типовете знание „зная как“ и „зная кой“, които се формират главно в процеса на придобиване на практическия професионален опит, научното знание от типа „зная какво“ и най-вече „зная защо“ се изгражда въз основа на натрупаните във високите степени на образование фундаментални и аналитични знания чрез тяхното развитие и умножаване в процеса на научноизследователската работа, успоредно съдействаща за формирането на иновационния капацитет на фирмите, т.е. на знанията от типа „зная как“ и „зная кой“ в практическите сфери чрез осъществяване на съответна обучителна и експертна дейност. В този смисъл специфичният човешки капитал в образованието и науката може да се определи като „човешки капитал от висш порядък“, определящ иновативния потенциал на обществото и на националните човешки ресурси.
Друг начин на класифициране на знанието, използван в икономическата литература, е в съответствие с хетерогенните форми на човешкия капитал – видим (осезаем) човешки капитал, проявяващ се във физическите характеристики на икономическите агенти (физиологично състояние, здраве и др.), и скрит (безмълвен) човешки капитал, включващ:
–
психомоторни способности – „зная как“, „мога да направя“;
–
процедурни способности – съзидателност, иновативност, со- циални способности, трудолюбие, лоялност, колегиалност и др., гъвкавост при изпълнение на различни задачи, склонност към обучение, управленски и лидерски способности, умение да се решават задачи;
–
когнитивни способности – познавателни и аналитични способности, позволяващи отговора на въпросите „зная какво“ и „зная защо“.
Изхождайки от този подход, знанието се разбира като форма на човешкия капитал във вид на невидим икономически актив, всяка единица от който е уникална, за разлика от физическия капитал.
За отбелязване е, че в съответствие с ортодоксалната теория за човешкия капитал той включва само тези скрити човешки способности, които се придобиват чрез образование, професионално обучение и опит и изискват съответни инвестиции. Това не може да се приеме за достатъчно, особено по отношение на ЧКОН (академични среди и занимаващите се пряко с НИРД лица), за равнището и качеството на който от особено значение са природните заложби, таланти и други специфични скрити знания и способности, което беше отразено в предложената по-горе дефиниция на човешкия капитал. В тази връзка типът знание, въплътен в специфичните способности на представителите на академичната общност, или изследователското знание (знание как да отговориш и намиране на отговор на поставения въпрос или задача) съществено се различава от типа знание, проявяващо се в по-общите практически или процедурни способности, в различна степен присъщи на всички икономически активни лица (знание как да стигнеш до отговора на въпроса). Разликата между тях се състои главно в начина на придобиване на съответните умения и способности: „умение да научаваш“, придобивано в процеса на формалното образование, и „научаване на уменията“ – придобиване на по-общи практически умения в процеса на работата73. Прилагането на тези характеристики към ЧКОН позволява той да се очертае като задължителен комплекс от тези типове знания, който се допълва с още два типа – „умение да обучаваш“ и „умение да систематизираш наученото“. Последното намира израз в институционализирането на научно-образователния процес и влияе върху „стойността на разходите за трансфер на знанията и върху достъпа на стопанските агенти до икономически полезна информация“, което повишава социално-икономическата значимост на човешкия капитал в анализираните сфери.
Третият подход, използван при класифициране на типовете знание, се отнася до разграничаването на систематизирано и несистематизирано знание.
