Кадър от днешното излитане на ракетата „Делта 4 Хеви“ с мисия „Паркър“. Photo credit : NASA TV
12 август 2018 г. 12:25 ч.
Светослав Александров. Днес в 10:31 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя ракетата на ULA „Делта 4 Хеви“. На борда на тази мощна тежкотоварна ракета се намираше автоматичната междупланетна станция „Паркър“, която ще се насочи към същинска звезда – нашето Слънце. Малко след 11:30 ч. НАСА потвърди, че „Паркър“ е изпълнила благополучно най-важните задачи след отделянето си от третата степен на ракетата носител: разгърнала е слънчевите си батерии и те успешно доставят електроенергия за бордовите системи.
Преди да насоча вниманието ви към мисията, няколко думи за ракетата-носител. Безспорно днешният успех е повод за гордост за Тори Бруно, президент на Юнайтед Лонч Алайънс (ULA), който е и основен конкурент на Илон Мъск. „Делта 4 Хеви“, която е изцяло американска ракета, с изцяло построени в САЩ ракетни двигатели, е втората най-мощна ракета в света по показателя товароподемност. Тя може да доставя в ниска околоземна орбита близо 29 тона полезен товар. Понастоящем най-мощната ракета в света по показател товароподемност е „Фолкън Хеви“, която в своя невъзвръщаем вариант може да извежда близо 64 тона в орбита. Тези две ракети засенчват всичко останало в света, що се касае до възможности за извеждане на полезен товар. На трето място е ракетата на Китай „Лонг Марч 5“ с товароподемност 25 тона. Следва руската ракета „Протон“ с товароподемност близо 23 тона.
Но макар че „Фолкън Хеви“ може да извежда по-голямо количество полезен товар в орбита, „Делта 4 Хеви“ има други предимства, които я правят незаменима за междупланетни мисии. „Фолкън Хеви“ има един съществен недостатък: към настоящия момент за тази ракета все още не е разработена високоенергийна горна степен. Специфичният импулс на двигателя „Мерлин“ за ракети „Фолкън“ във вакуум е 311 секунди, докато двигателят „RL10“ на вторите степени на „Делта 4 Хеви“ има специфичен импулс 465 секунди. „Мерлин“ използва керосиново гориво и течен кислород, докато „RL10“ – криогенно гориво под формата на течен водород и кислород. Липсата на криогенна горна степен за „Фолкън Хеви“ към момента наистина ограничава възможностите на ракетата по отношение на междупланетните мисии. Ето защо когато Тори Бруно подчерта, че „Делта 4 Хеви“ е единствената ракета, способна да изведе „Паркър“ към Слънцето, вероято имаше предвид точно това.
Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на апарат към Слънцето е по-трудно, отколкото да се изстреля такъв към Плутон. Фактически възможностите на „Делта 4 Хеви“ се използваха на максимум, за да бъде изведена роботизирана мисия с тегло едва 646 килограма. Изпращането на апарат към Слънцето не е толкова просто: като да го насочим към Слънцето да изстреляме. В реалността Земята е тази, която обикаля около нашата звезда и тя вече има скорост 30 km/s. За да изпратим космически апарат извън Слънчевата система, достатъчно е да изстреляме апарат по посока на движението на Земята, и да добавим към тази скорост още допълнително 16.67 km/s. Но единственият начин да изпратим апарат към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, обратна на движението на Земята, със скорост 30 km/s. Това де факто представлява ретро запалване за излизане от околослънчева орбита, също както един космически кораб „Союз“ би запалил двигателя си, за да излезе от орбитата на Земята и да кацне на нея.
Ето как днешното изстрелване бе проведено: в началото се запалиха трите ядра на първата степен на „Делта 4 Хеви“ – централното плюс двете странични, като централното работеше на по-ниска мощност, за да пести гориво. Близо 3 минути и 56 секунди от началото на полета двете странични ядра се отделиха. Централното продължи да работи още няколко минути, този път на пълна мощност, и на 5-тата минута и 36-тата секунда след началото на полета протече отделянето му от втората степен. Втората степен проведе две запалвания – първо, което въведе „Паркър“ в първична орбита около Земята 10 минути и 35 секунди след началото на полета. И второ, което започна 22 минути от началото на полета и продължи близо 14 минути. Окончателното въвеждане бе проведено от специална твърдогоривна трета степен (на англ. „kick stage“), построена от Нортроп Груман. Тя работеше общо 84 секунди.
Но дори това няма да е достатъчно за доближаването на Слънцето и поради тази причина „Паркър“ ще облети Венера общо седем пъти. Първото сближаване с планетата ще е след по-малко от два месеца, като то ще убие още от скоростта и ще снижи перихелия до 0.17 астрономически единици. Важно уточнение: засега екипът на НАСА не планира да събира научни данни от Венера по време на тези облитания, което със сигурност ще разочарова феновете на планетата.
„Паркър“ е истинска изследователска мисия – тя ще навлезе в неизучавани досега от човек региони и поради това се очертава да повдигне повече въпроси, отколкото да даде готови отговори на вече зададени научни въпроси. И все пак някои въпроси са с десетилетна давност и чакат да бъдат разгадани. Например и досега не е ясно защо повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера – т.нар. корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едва 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, вече в атмосферата, температурите надхвърлят 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем все още, но е възможно „Паркър“ да даде отговор на въпроса. За да може да изучава нашата звезда, автоматичната междупланетна станция ще застане едва на 6 милиона километра от слънчевата повърхност. Само за сравнение Меркурий, най-близката до Слънцето планета, обикаля около него на разстояние между 46 и 70 милиона километра.
Мисия „Паркър“ е кръстена на името на слънчевия астрофизик Юджийн Паркър (роден 1927 година). Това е първата мисия на НАСА, която е кръстена в чест на все още жив човек. Самият Паркър присъстваше днес на изстрелването в центъра на НАСА и призна, че това е първото излитане на ракета, което е гледал в живота си.
Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
