Древногръцкия философ и математик Питагор разработва през 6-ти век пр.н.е. основните положения на днешния западен вариант на нумерологията, като обединява математическите системи на арабите, друидите, финикийците и египтените с науката за природата на човека. Данните за раждането на Питагор не са съвсем достоверни, но клонят да е станало около 580 год. пр.н.е. Той е пътувал много по Халдея, Египет и в други страни, а когато се върнал, полага основите на особено философско общество в южна Италия.
В това общество, наречено Питагорийски школа, се изучавали различни науки и особено аритметика, геометрия и астрономия, като били направени важни открития. При едно от тях, Питагор открил, че четирите известни по негово време музикални интервали могат да се изразят в пропорции между цифрите 1 до 4.
По-нататък той разбрал, че числата от 1 до 4, и добавените към тях числа до 10, образуват свещеното число, което предствалява материалната и метафизическа цялост на Вселената – съвършенството. И ако четири ноти могат да бъдат изразени с цифри, разсъждавал Питагор, то вероятно и всичко останало може да се изрази с числа.
И така, Вселената може да се изрази чрез нумерологичното значение на числата от едно до четири, които като се добавят до десетте, стават източник на всичко, което съществува. Така, възоснова на това познание, могат да се правят прогнози и хороскопи за различни случаи в живота. –––––––––––––––––
