Приключиха
археологическите разкопки на западната крепостна стена на замъка на
Русокастро, съобщиха от РИМ – Бургас. Напълно са проучени още 48 м от монументалното
фортификационно съоръжение, което е най-мащабното от разкритата досега
укрепителна система на средновековния град, и така общата му дължина
достига 68 м.
Ширината
на стената варира от 2.80 м при входа на крепостта до 4.2 м в
най-северен край, където опира в естествен скален връх. Подобна ширина
на средновековна крепостна стена е известна само от царските цитадели
Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново. Този
факт още се осмисля от бургаските археолози, които ръководят
проучванията на крепостта Русокастро.
Крепостната
стена е трасирана по скалния венец на вулканичния хълм, като в някои
случаи скалните процепи са запълнени с камъни, хоросан и пръст. Именно
по тази подложка в най-стръмните участъци е стъпвала основата на
укрепителното съоръжение. Оттук е преминавала и ранновизантийската
крепостна стена от VI в.
От разкопките става ясно, че през първата половина на XIII в., при управлението на цар Иван Асен II,
тази ранна стена е демонтирана почти до основа, отвътре е добавено
уширение с дебелина до 2.5 м и вече като една цяла стена съоръжението е
издигнато във височина. Археолозите предполагат, че тя се е извисявала
най-малко 12 м при тази ширина на основата. При
външното лице на крепостната стена е открита и неизвестна до този
момент бойна плътна кула с правоъгълен план. Тя е широка 4.8 и дълга 5.4
м.
По време на проучването на крепостната стена е открита и златна монета на император Андроник III Палеолог.
