Каквото повикало, това се обадило
Принципът на кармата е “Каквото повикало, това се обадило” или с други думи човек получава това, което дава. Според карма няма нищо случайно – напротив, тя е базирана на това, което човек съзнателно мисли, казва или върши.Законите на карма постулират, че миналите действия определят настоящия живот и оформят бъдещето. Затова карма е процес, тя се генерира постоянно, което означава, че действията ни днес или който и да било ден, директно влияят на утрешния ни живот. Карма е наречена “естествен закон”, което означава, че нашите действия предизвикват еднакво количество “награда” или “наказание”, независимо дали някой, освен нас самите, знае за тях. В този смисъл бъдещето на човек е винаги и единствено в неговите собствени ръце. Нещо повече – човек има възможност, във всеки един момент, да подобри или да влоши кармата си. Доброто здраве, богатството, любовта, щастието са директно свързани с мислите, думите и делата на всеки един, индивидуално. Въпреки това обаче, според будистите, ефектът на личната карма се простира отвъд отделния индивид и влияе върху колективната карма на определена група – било то семейството или хората по целия свят. Поради тази причина, крайната цел е да използваме кармата си, за да елиминираме страданието не само за нас самите, а и за колкото се може повече хора. Независимо каква вяра изповядвате, карма може да ви служи като ясен и практичен морален критерий, който може да използвате в ежедневието си. Например, когато се настроите негативно към някого, се замислете как тези мисли влияят отрицателно – както върху вас самите, така и върху целия свят. Вместо да потънете в негативизъм и недоволство, може би ще предпочетете да се настроите по-позитивно и конструктивно, защото така ще сте по-полезни на себе си и другите. Принципът на карма е като златното правило на християнския морал: Отнасяй се с другите така, както би желал те да се отнасят с теб. И също както в християнството, силата да творим добро е в нашата собствена власт и свободната воля да избираме. Ето и характеристиките на кармичния профил: Благородство Карма не е само това, което мислите, казвате или вършите, тя е също и намеренията, скрити зад мислите, думите и делата. Да извършите нещо добро, за да впечатлите другите или за да се облагодетелствате лично, няма да направи кармата ви по-добра. Ако търсите аналог с християнството, той е в Евангелие от Матей (6:1-4): “1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4. Милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” Прошка Много хора погрешно смятат, че прошката е нещо пасивно. В действителност, в прошката се съдържа огромна духовна активност и сила, мобилизация на най-доброто у човек. Прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо. В християнската етика прошката е издигната на пиедестал. Състрадание Не е достатъчно да се демонстрира състрадание, когато ситуацията го изисква, с изразяване на съболезнование или съчувствие. Трябва да можете наистина да почувствате емоциите зад действията си. Когато успеете да съпреживеете дълбочината на човешкото страдание, ще може пълноценно да се свържете с другите и да подсилите кармата. Цялата история на християнството е история на състраданието, породено от любовта: Бог, Който толкова обикна света, че му предаде своя единороден Син, а Той, от своя страна, пое върху Себе Си греховете на човечеството и умря за неговото спасение. Грижа Понякога грижата за друго човешко същество, дори и за най-близките хора, се възприема като задължение, нещо, което се очаква от вас да направите. Това отношение може в един момент да се превърне в негодувание, дори омраза. Ако усетите подобно чувство, спрете и отделете време да потърсите в себе си чистия извор на състраданието, нежността и любовта.
Публикувана на
29 Септември 2009 година
Още статии
Топ новини
