Калория (от латински: calor – топлина) е извънсистемна единица за измерване на енергия, означавана с cal. За пръв път единицата калория е дефинирана от френския професор Никола Клеман през 1824 г. като килокалория (1 kcal = 1000 cal).[1] Една килокалория представлява количеството енергия, необходимо да се повиши температурата на 1 kg вода с 1 °C. Международната организация по законодателна метрология (МОЗМ) отнася калорията към онези единици за измерване, „които трябва да се извадят от обръщение колкото може по-бързо там, където те се използват понастоящем, и които не трябва да се въвеждат там, където не са били използвани“.[2].
Според системата SI единицата, използвана за количество енергия, е джаул (J), а калорията се използва главно за указване на енергийната стойност (калоричност) на храни. Всички режими на хранене са съобразени с количеството калории, които дневно поема човешкото тяло и поради тази причина почти всички съвременни хранителни продукти съдържат информация за количеството калории, които организмът би приел при тяхното усвояване.
