Измисленият свят на „преуспелия“ емигрант

Измисленият свят на „преуспелия“ емигрант

В края на осемдесетте години на миналия век, когато моето поколение завършваше училище, имахме т. нар. УПК.

У-пе-ка-то се разшифроваше като учебно професионален комплекс и под претенциозната абревиатура всъщност се криеше поредната безмозъчна социалистическа идея, всяко дете и бъдеща многостранно развита личност, да излезе от училище с по един усвоен занаят. Така че елитна – неелитна гимназия, отличник – неотличник, математик или хуманитарист – в последната година от училище това нямаше никакво значение.

Четири дни в седмицата всички сменяхме училищата си и учехме усилено за заварчици, общи работници, градинари, помощник-готвачи, монтьори, лелки в детска градина. От висококвалифицираните си университетски преподаватели попадахме в компанията на бивши бачкатори, стигнали до степента „преподавател“, от които трябваше да научаваме тънкостите на работата, дето щеше във всички случаи да ни носи реализация на полето на колективния труд за общото...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност