Ако се направи болезнена, тежка реформа в българското образование, хиляди хора трябва да излязат от него, коментира пред БНР културологът след данните за незаетите места от тазгодишния прием на студенти в университетите
Трябва да се концентрира някакво усилие, ако изобщо искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира, коментира пред БНР културологът проф. Ивайло Дичев по повод 850-те незаети места в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за новата академична година.
„Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Тези университети – в Дания или в Холандия, най-вече в Америка – привличат непрекъснато чуждестранни студенти. Повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия.
Защо това не става в България? Първо, защото ние сме една расистка държава – видяхме го около мигрантската криза. Второто нещо: трябва висшето образование в България в голямата си част трябва да премине на английски език, най-малкото да е двуезично“, подчерта проф. Дичев.
По думите му бюджетът на Харвард е сравним с бюджета на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно „идването да се живее в София“, констатира анализаторът, който е и преподавател. И уточни:
„Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението „кампус“, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това, като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-о и 1000-о място.“
Като основен проблем пред цялото ни образование, не само пред висшето, Ивайло Дичев откроява факта, че „курсовете, това, което се прави в тях, до голяма степен се върти около осигуряване на поминък на преподавателите“:
„Ако трябва да се направи някаква болезнена, тежка реформа в момента в българското образование, трябва много хора или да се преформатират – да променят своите специалности, или просто да бъдат уволнени, да бъдат махнати, да бъдат назначени някакви други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места.“
Ивайло Дичев акцентира върху факта, че 45 хил. зрелостници излизат от средното училище, а в университетите се обявяват 46 хил. свободни места.
„Няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако решим това – да се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално, ние трябва да сведем университетите до това, което са били в края на XIX век: да подготвят учители, по-ниски специалности, а всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, да ги внасяме от чужбина“, предупреди той.
Ден по-рано стана известно, че за поредна година СУ „Св. Климент Охридски“ обявява допълнителен прием на студенти след трето класиране. В университета са останали 850 незаети места при 348 миналата година, припомня БНР.
Според зам.-ректора доц. Георги Вълчев обаче големият проблем на висшите учебни заведения не са незаетите места, а перспективата как ще се развива образователната система при дефицит на учители. По думите му във факултетите не се пълнят точно специалностите, „ориентирани към подготовката на такъв тип профилни специалисти, които да попълнят тези дефицити в училищната ни система“.
Той допълни, че има сериозен недостиг на студенти в ключови специалности като химия, биология и английски език, биология, химия и информатика.
Ръководството на Софийския университет осъзнава ситуацията, но по време на прехода сринахме авторитета и перспективността на учителската професия – и трябват няколко десетилетия тези проблеми да се наваксат, смята зам.-ректорът на най-големия университет в страната.
Демографската криза и немалкият брой желаещи да учат в чужбина също са сред причините да има незаети места в университета. Няма как да говорим за демографска криза у нас и това да не се отрази на висшите училища, поясни доц. Вълчев.
Желаещите кандидат-студенти могат да подадат своите документи за новия прием от 10 до 14 септември за новия прием.
Същевременно от проект „Световно образование“ съобщиха за наплив от български първокурсници в британските университети в годината на реален Брекзит. С 200 повече са студентите, които заминават натам тази година – и така в Обединеното кралство вече ще се обучават над 1200 български студенти в над 100 университета.
Най-желаните специалности от родните студенти на Острова са компютърните науки, следвани от бизнес и икономика, а също така инженерни науки, информира БНР.
Източник: БНР