На 10 септември в Свято-Успенската Почаевска лавра се чества намирането на светите, нетленни мощи на нейния свят игумен и небесен покровител – преподобния и богоносен наш отец Иов, игумен и Почаевски чудотворец.
От древни времена почитането на светите мощи е било сред важните задължения на християнина. От първите години на християнството светите мощи на Божиите угодници са били смятани за по-скъпоценни от всички земни блага и съкровища.
В значими моменти от своя живот всеки православен човек се стреми да се докосне до светите мощи на Божиите угодници, да им се поклони, вярвайки и уповавайки се, че чрез тях и от тях ще получи Божествена благодат. От самото основаване на Христовата Църква светите мощи на Божиите угодници са безценен дар за нас, грешните, за укрепване във вярата, така че и нашият живот да стане светилник пред Бога и пред хората около нас.
Св. Йоан Златоуст казва, че светите мощи по-силно от поученията и увещанията подбуждат хората към добродетелен живот – така че само един поглед към тях по-силно от мощно слово прониква в душата, привежда я в съзнание за нейното нравствено нищожество и изтръгва от очите горчиви сълзи на разкаяние. А в похвалното си слово за всички мъченици св. Ефрем Сирин произнася: „Мъртвите действат като живи, лекуват болни, изгонват демони и със силата на Христос премахват всяка вражеска сила, защото в светите мощи винаги присъства благодатта на Светия Дух, извършваща в тях всички чудеса“.
И затова самото откриване на чудотворни мощи на свети Божи угодници е едно от най-важните и радостни събития в живота на Православната Църква. За това как са намерени нетленните мощи на небесния игумен и застъпник на Почаевската планина е разказано в неговото житие. Седем години и девет месеца било в земята тялото на преподобни Иов след неговото погребение. Над гроба му хората виждали понякога светлина. И ето че веднъж починалият свят игумен се явил в „сънно видение“ на тогавашния Киевски митрополит Дионисий Балабан със следните думи: „Известявам на Твое Преосвещенство, че чрез тебе Бог иска да бъдат открити моите кости“. Трябва да се каже, че митрополитът, като достатъчно просветен човек, макар че познал стареца, не бързал веднага да повярва и да направи казаното му в съня. Тогава преподобният се явил отново насън на Дионисий, и на третия път вече добавил, че заради неверието си ще бъде наказан, и той разбрал, че тези сънища са „от Божието произволение“.
В същия ден митрополитът се отправил за Почаевската света обител и като разучил за живота на починалия игумен, заповядал веднага да отворят гроба, в който лежали мощите му. Тези мощи били намерени „без всякакво тление, сякаш били току-що погребани, и изпълнени с необикновено благоухание“. Тогава митрополитът взел нетленните останки на преподобния и с преголяма чест, при многобройно стечение на народа ги пренесли в издигнатата наскоро църква „Света Троица“. Било 10 септември 1659 година – денят, в който започнала да се почита паметта на преподобния в Православната Църква..
Тържественото празнуване на паметта на преподобни Иов започна в петък, на 7 септември. Тогава след вечерното богослужение в Успенския събор на лаврата се състоя многобройно литийно кръстно шествие с раката на преподобния. Обикаляйки около манастира и освещавайки улиците на града, чудотворните мощи бяха поставени в Преображенския катедрален храм на лаврата.
На 9 септември след късната литургия в Преображенския катедрален храм беше отслужен молебен пред раката с мощите на преподобни Иов. В 17 ч. започна празничното всенощно бдение, по време на което поклонниците можеха да се поклонят пред нетленните мощи и бяха помазани с осветен елей.
На 10 септември, понеделник, бяха отслужени две Божествени литургии. Ранната беше отслужена в 5.00 ч. сутринта в Преображенския събор, възглави я Волинският и Луцки епископ Натанаил.
А главната тържествена празнична литургия беше отслужена на същото място в 9 ч. сутринта. Службата оглави Хустският и Виноградовски митрополит Марк в съслужение с много архиерей, манастирското братство и гости свещенослужители. Молитвено присъстваше митрополит Иов (Тивонюк). Проповед произнесе Белогородският епископ Силвестър.
След края на литургията се състоя литийно шествие с мощите на преподобни Иов на територията на лаврата, към Пещерния храм, където беше завършен молебенът и беше прочетена молитва пред светите му мощи. Тържеството завърши със словото на владиката наместник на манастира.
Още за Почаевската лавра може да прочетете в нашата рубрика тук.
