Небето над Опортюнити се проясни и НАСА започва активни опити да се свърже с марсохода

1
191
Добави коментар
redbul80
redbul80

Една от последните снимки на „Опортюнити“, заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

12 септември 2018 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. НАСА оповести, че небето над марсохода „Опортюнити“ вече се е прояснило достатъчно, за да има смисъл да се правят опити за активна комуникация с марсохода. Данни от орбиталната мисия „Марс Риконисънс Орбитър“ показват, че коефициентът тау (който показва какво е запрашаването в марсианската атмосфера) е бил под 1.5 при две последователни измервания. Тъй като вече има по-голямо количество слънчеви лъчи, които попадат върху слънчевите батерии на марсохода, агенцията вярва, че той ще може да се свърже със Земята скоро. Съответно вече започна 45-дневният период, в който ще се правят активни опити за свързване с „Опортюнити“. Команди посредством антените „Дийп Спейс Нетуърк“ ще бъдат изпращани няколко пъти през деня, а не само три пъти седмично, както беше досега. 

Веднага щом НАСА оповести, че е зададен 45-дневен краен срок, това доведе до голяма критика в публичното пространство, включително от страна на хора, които са били свързани с проекта. И въпреки това фактите са си факти: НАСА и Лабораторията за реактивно движение са жертва на собствения си успех, пише А. Рейл за планетното общество [1]. Никой през 2004 година не е предполагал, че марсоходът „Опортюнити“ ще продължи да работи още цели 14 години след приключването на основната си мисия. Междувременно НАСА не може да си позволи безкрайно да чака. Освен финансовият аспект, друга спускаема мисия на агенцията ще кацне през ноември – „ИнСайт“. Антените „Дийп Спейс Нетуърк“ не могат да са безкрайно заети с остарелия марсоход „Опортюнити“. 

„Никой не иска да каже „довиждане“ на „Опортюнити“, но НАСА не ни плаща, за да се мотаем, докато чакаме“, съобщава Джон Калас, ръководител на „Опортюнити“ към Лабораторията за реактивно движение. „Няма как агенцията да служи на обществеността по този начин“, категоричен е той и призна, че „други имат различни желания. Твърде много притеснени и пламенни хора искат да изстискат всеки възможен шанс, за да прослушваме за сигнал от „Опортюнити“. Но не може да се застояваме вечно. Определихме момент, в който си казахме: Стига, достатъчно“. Така се е стигнало до 45-дневния период, който, ако приключи, НАСА ще престане да изпраща активно команди до марсохода. Въпреки това антените ще слушат пасивно още дълги седмици след периода, в случай че „Опортюнити“ неочаквано се събуди. 

Истината е, че в отсъствие на радиосигнал ние не знаем какво е състоянието на марсохода. Но генерира ли той достатъчно електроенергия? Колко прах се е натрупал върху слънчевите панели? Има ли представа „Опортюнити“ за времето или часовникът на борда е отказал? Колко време би отнело с праха върху слънчевите панели да се презаредят бордовите батерии? В състояние ли е изобщо марсоходът да се свързва със Земята или е настъпила фатална повреда? Това са въпроси, на които към настоящия момент няма отговор.

Ако радиосигнал от „Опортюнити“ бъде получен, това ще е само началото. Извеждането на марсохода от фазата на хибернация и връщането на всички бордови системи в работен режим ще е трудоемка задача. Дори и най-основните системи на борда на работят, това не е гаранция, че марсоходът ще функционира по същия качествен начин, както преди праховата буря. Отново напомням, че „Опортюнити“ е бил проектиран само за 90-дневна работа на Марс, а не за 14-годишна. Нито е бил създаван да оцелява през прахови бури.

Всичко може да се случи оттук насетне. Освен че може „Опортюнити“ изобщо да не се събуди, може да се случи и нещо друго: да изпрати радиосигнал, но все още да няма достатъчно електроенергия и друг сигнал да не бъде изпратен в продължение на още няколко седмици. 

Стига да не се е стигнало до критична повреда на основните системи, вероятно бурята е довела някоя от трите вида аварии: 1. Т.нар. авария на ниската мощност 2. авария на „ъплос-таймера“ и 3. авария на системния часовник. Трите аварии могат да се припокрият. Анализите показват, че най-вероятно се е случило следното: след като бурята се е разразила и тау е стигнал до 10.8 (рекорд за Марс), е била активирана 1. авария на ниската мощност. В рамките на тази аварийна ситуация марсоходът изключва всички бордови системи освен системния часовник. „Ъплос-таймерът“ е свързан с UHF-антената и екипът знае със сигурност, че той също е претърпял авария, тъй като програмата му е била предвидена да изтече 28 дни след загубата на сигнала на 10-ти юни. Това се е случило на 7-ми юли. „Ъплос-таймерът“ е, лаишки казано, нещо като пазач и се монтира на всяка роботизирана мисия на НАСА. Инженерите пренастройват този таймер всеки път като изпращат команди към марсохода. Ако настъпи аномалия при работата на „ъплос-таймера“, това е бордови индикатор, че може да е настъпила повреда и „Опортюнити“ е програмиран да започне да се свързва автоматично със Земята в рамките на стандартизиран комуникационен прозорец. 

Но ако е било чак толкова прашно, че електроенергията не е стигала дори и за поддръжка на системния часовник, се е случил 3.-ти сценарий. Хората от екипа не са напълно уверени, че системният часовник наистина е спрял. Часовникът е икономичен – консумира един ват на час, което означава, че за 24 часа е изразходвал 24 ватчаса. Когато „Опортюнити“ е престанал да изпраща команди, той е генерирал от своя страна 22 ватчаса. Възможно е на следващия ден ситуацията да е била по-добра и часовникът да не е спрял. Но ако е спрял, проблемът е, че марсоходът няма да има представа за времето и ще се опитва да се свързва със Земята в различни и трудно предсказуеми периоди на базата на различните му измервания на времето и количеството електроенергия, която постъпва на борда. Така например „Опортюнити“ би се свързал със Земята през определен ден, но не и през следващия. 

Всичко това показва колко трудна би била работата по връщането на „Опортюнити“ в работен режим. Екипът е подготвен да чака с дни, ако няма радиосигнал. Но сега, когато 45-дневният период на активно прослушване, е вече започнал, надеждите са, че скоро ще има някаква яснота относно състоянието на марсохода.

За повече информация: НАСА

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/