Колманскоп – призрачният град в пустинята Намиб

1
184
Добави коментар
AzZnam
AzZnam

По време на така наречената ‘диамантена треска’ от 1910 година африканският град Колманскоп се превръща в едно от най-богатите селища на черния континент. За съжаление през следващите десетилетия жителите му постепенно започват да го изоставят и днес той вече е сред многото призрачни градове на Земята.

призрачен град – селище без постоянно население. Причините за неговото обезлюдяване могат да бъдат най-различни, като например липса на икономическа активност, война, природни бедствия, промишлени аварии, липса на вода и други.

Колманскоп се намира на 137 метра надморска височина и на 13 километра югоизточно от малкото пристанищно градче Людериц в пустинята Намиб. Когато е основан през 1905 година, Колманскоп бил най-вече ‘известен’ с малка гара част, от железопътната линия, свързваща градовете Людериц и Кетмансхоп в Намиб. Селището носи името на търговеца Джони Колман, който минавайки през селището с каруцата си бива застигнат от пясъчна буря. Историята разказва, че тя била изключително силна и продължителна и не след дълго търговецът починал от обезводняване.

Август Стауч бил ръководител на малка бригада от железопътни работници. Той имал за задача да почиства пясъка от линията в района на гара Грасплац, намираща се на около 9 километра източно от град Колманскоп. Тъй като минералите и тяхното изследване били хоби на Стауч, той заръчал на подчинените си, в случай че открият някакви необикновени камъни да му ги занесат.

През 1908 година, по време на работа, един от железопътните работници, Захариас Левала, намира нещо необичайно сред пясъците  – малък лъскав камък. В момента, в който Стауч вижда камъка осъзнава, че това е диамант. Нещо, което малко по-късно бива потвърдено и от неговия приятел и бъдещ партньор Зонка Нисен, който по професия бил минен инженер. Двамата обявяват откритието едва след като напуснали работа и получили право да използват площ от 75 квадратни километра в района на Колманскоп. Доколкото е известно, Левала не бил възнаграден за откритието си.

Така се поставило и началото на ‘диамантената треска’, променила из основи пустинния град. Много скоро започнали да прииждат тълпи от хора, които се заселили в града, привлечени от възможността за бързо забогатяване. През следващите три години малкият пустинен град в Намиб се преобразил до неузнаваемост, като същевременно бил обявен и за най-богатия град в Африка. До 1911 година в него се прекарало електричество. Също така били построени луксозни каменни къщи, училище, казино, болница, фабрика за лед, театър, спортна зала и дори плувен басейн със солена вода и всичко това в пустинята!

Любопитен факт е, че болницата разполагала с рентгенов апарат, който бил и първият такъв в Южна Африка. Предполага се, че се е използвал в случай на съмнение за погълнати диаманти от страна на работниците.

Доколкото е известно никои друг вече не получил право да копае в района на Колманскоп. Нисен и Стауч разработили диамантената си мина, а достъпът до земите им бил строго ограничен.

Самият добив на диаманти придобил промишлен характер, тъй като тонове пясък всеки ден били пресявани в големи фабрики в търсене на скъпоценните камъни. По това време било изчислено, че в около 10 тона пясък се откривали не повече от два карата диаманти.

Своя разцвет градът преживява през 20-те години на 20-ти век и тогава населението му наброявало близо 1200 души. Изчислено е, че през 1912 година на Колманскоп се дължат приблизително 11 процента от световния добив на диаманти. По това време в малкото пустинно градче била направена трамвайна линия, свързваща го с Людериц. Интересното е, че това била първата подобна линия на целия континент!

През 1928 година на юг от Людериц са открити нови диамантени находища и тъй като тези в Колманскоп били вече изчерпани, в рамките на следващите 10 години не само машините, но и хората напуснали града. Предполага се, че последният му обитател го е изоставил около 1956 година.

През следващите две десетилетия, докато Людериц изживявал своя икономически бум, благодарение на диамантите, пустинята бавно започнала да поглъща Колманскоп. Някогашният оживен и пълен с хора град бавно потъвал в пясъците на пустинята и така до 1980 година, когато се взело решение призрачният град  да се възроди, превръщайки го в туристическа дестинация. За целта няколко от къщите били реставрирани, а също така отворил врати и един музей.

Ако може да обобщим историята на Колманскоп в едно изречение, то тя би била следната – африкански град, който в рамките на около половин век се основава, просперира и обезлюдява напълно.