Снимка на заскрежен кратер на Марс, заснета от „ЕкзоМарс“ на 2-ри септември. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS
19 септември 2018 г. 08:10 ч.
Светослав Александров. Астронавтите, които биха полетяли на пилотирана мисия към Марс, ще са изложени на поне 60% от общия радиационен лимит, който е препоръчан за тяхната кариера. Този резултат бе представен тази седмица на Европейския планетарен научен конгрес, който се провежда в Берлин, Германия.
Българският прибор „Люлин-МО“, който лети прикачен към научния комплекс „ФРЕНД“ на руско-европейската мисия „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“, събира данни за радиационната обстановка от изстрелването на мисията през 2016 година и това продължава до ден днешен. До този момент са получени резултати от шестмесечното пътуване към Марс, както и от околомарсианската орбита след пристигането.
„Един от основните фактори при планирането и проектирането на дългосрочна пилотирана мисия към Марс е съображението за радиационния риск“, съобщава Йорданка Семкова от Българска академия на науките и водещ учен на инструмента „Люлин-МО“. „Радиационните дози, натрупани от астронавтите в междупланетното пространство, биха били няколкостотин пъти по-големи от дозите, натрупани от хората за същия период на Земята, и няколко пъти по-големи от дозите на астронавтите и космонавтите, работещи на „Международната космическа станция“. Нашите резултати показват, че самото пътешествие би осигурило много съществено излагане на астронавтите към радиация“.
Резултатите загатват, че по време на едно шестмесечно пътешествие към Червената планета плюс още шест месеца връщане към Земята, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера.
Получените данни са в добро съгласие с тези от марсохода „Кюриосити“ по време на неговото пътуване към Марс през 2011-2012 година и с други детектори на частици, които понастоящем се намират в космоса. Вземайки предвид и различните слънчеви условия, тези данни ще се използват да се потвърдят моделите за радиационната обстановка и да се направи преценка на радиационния риск на екипажите, които ще участват в бъдещи изследователски мисии.
Друг български прибор, наречен „Люлин-МЛ“, ще бъде изстрелян през 2020 година в рамките на втория етап на програма „ЕкзоМарс“. След като мисията пристигне през 2021 година, родният инструмент ще измери радиационната обстановка на самата повърхност на Марс.
Източник: ЕКА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
