Винаги, когато сме заети с мисълта да поддържаме отличен емоционален баланс и се стремим към уравновесеност и спокойствие, се оказва че с този избор се лишаваме от преживявания наситени с бурни емоции.
Не винаги да се отдадем на емоциите, е лош избор. Да преживяваме мъка и скръб при загуба на скъп, наш близък, е неизбежно.
Ние сме човешки същества и притежаваме емоционален свят, твърде често променлив и колеблив. Понякога ни завладяват дълбоки и силни чувства, които не бива да крием. Не трябва да игнорираме чувствата си и е безполезно да ги таим – огромна радост, страхове, притеснения, въодушевление,тревоги и др.
Най – добрият вариант е да ги проявя ме, да се справяме с тях и да продължаваме напред.
При преживяване на травматизиращо събитие или труден период определено не е от полза да крием чувствата си, от съображение нашите близки, да ни сметнат за неуравновесени или слаби.
Понякога ни се струва, че това противоречи на правилото да се държим с достойнство.
Изпитването на емоции не е недостойно, особено когато ги изразяваме в неподходящо време и по недопустим начин.
Оправдано е когато се ядосваме, особено когато успяваме да се владеем и не изпадаме в ситуации, за които ще съжаляваме.
Необходимо е да намираме умерени форми, чрез които да освобождаваме гнева си, като се стремим да не засягаме невинни хора.
Препоръчително е да се разделяме с потиснатият гняв! В обратният случай, ще ни разяжда от вътре!
Гневът не е единственото чувство, което се нуждае от отдушник.Страховете, опасенията, буйната радост и др.,също не е желателно да ги потискаме. Можем да си позволяваме да бъдем емоционални, като в същото време умело контролираме чувствата си.
Няма да сме хора, ако не изпитваме разнообразни чувства. Това са естествени преживявания, на които не трябва да налагаме строги ограничения.
Умелото преживяване на емоции в нашето ежедневие, е изцяло във възможностите ни.
Виктория Викторова
